Вече мога да ходя

(макар и с помощни средства)

Писмо от мама

Обичам те, мое мило дете!

Знаеш го, знам и че го чувстваш. Виждам го в очичките ти. Надявам се винаги да е така. Винаги да знаеш и да чувстваш, че те обичам.

Много обичам да те гушкам! Знам, не го правя много често, но пък ми е толкова хубаво да те гушкм докато заспиваш. Да ме държиш за пръстите и дори дълбоко заспал да ме стискаш силно и да не ме пускаш. Усмихваш се щастливо насън...

Това е, което винаги съм искала. Детето ми да се усмихва щастливо насън! Да се смее много, да бърбори доволно и очичките му да искят от щастие... и да си има едно хубаво семейство с мама и тати, които се обичат!

Всеки ден ме изумяваш! Не знам дали всички деца са като теб (би трябвало), с други не съм имала близък контакт. Но страшно се възхищавам на любопитството ти, на упоритостта ти. Как чоплиш всичко до което се докопаш, как го разглеждаш отвсякъде, предъвкваш го, докосваш го внимателно. Как при всяко тупване по дупе, отново упорито се хващаш за ръба на кошарата и се надигаш бавничко, клатушкайки се. И каква е радостта ти, когато постигнеш целта си!...

Прости ми! За всичко лошо и неприятно, което съм ти причинила и което въпреки старанието си ще ти причиня... Всъщност, надявам се да ми простиш... Но и да не го направиш, само едно искам... Винаги да си доволен от решенията си, винаги смело да отстовяаш позициите си, да стоиш твърдо и открито зад принципите си... Надявам се с баща ти да сме ти добра опора. Баща ти казва, че си едно съвършено същество и ние само можем да те развалим. Дано не те развалим особено много!

Със сигурност не съм най-добрата майка на света. Но друга си нямаш! Знам, че си ме избрал по един или друг начин. И че не се появи случайно на този свят! Не беше планиран, така е, но беше едно много чакано и желано бебе. Изтъркано, но... заобичах те много преди да те видя... Даже мъничко съжалявам, че мъжете не могат да бременеят. Толкова е прекрасно да носиш живот себе си! Тетка ти казва, че единственото по-прекрасно нещо от това, бебе да спи в ръцете ти е това бебе да спи под сърцето ти!

Тази вечер не съм особено оригинална в думите си... Но пък... има чувства, които както и да ги изразиш, звучат плоско и банално, а всъщност са далеч по-силни и богати... Има неща, които няма нужда да се казват. Трябва да се показват! Надяваям се винаги да ти показвам любовта си и ти да я усещаш!

Много неща исках да ти кажа. Сега си мисля, че може би няма нужда!

Естествено, като всички родители имам планове за теб. Надявам се да не станеш жертва на родителските ни анбициите. Да не те задушим... Да бъдеш себе си, независимо от последствията. Все си мисля, че ако всеки беше наистина себе си, света щеше да е с поне една идея по-добро място за живеене!

Гушкам те силно!

Мама

дъра-бъра

Имам сякаш да ви разправям това-онова! :) Но толкова съм зает напоследък, че все забравям.

Примерно, че вече правя опити да се изправям. То не са само опити де, аз направо се изправям сам самичък и вися над ръба на розовата си кошара. Опитвам се да докопам всичко възможно и да го съборя на земята. Ако няма какво, вземам си играчките една по една и ги пускам през ръба. Страшно е забавно!

И естествено съм върл компютърджия. Даже си полежавам върху лаптопа на мама и си пиша с гаджетата на тетка ми.


А най-голямата новина е, че вече ме слагат на гърне. Леле, много е забавно. Умирам си от кеф! Е, понякога ми става скучно

...и си вземам по някоя книжка за четене!

И си имам джуджешка шарена шапка от която ми стърчат ушите!

Slideshow

С тетка ми

Тц-тц-тц!

Брех, то ще взема да проходя вече, тооолкова време мина откакто писах последно.
Ама какво да правя като по цял ден съм зает! Напоследък съм решил да побъркам леко мама с мнооого рев и пищене! Ама ще ми мине де, само да ми излязат първите зъби и спирам. Тъй де, няма само на мен да ми е гадно и да искам да изям всичко, което срещна!

Сега ще ви покажа колко много съм пораснал и какви нови неща мога да правя! Дааа, вече съм 8,100 кг и 66 см. Мама казва, че съм глиганче! хихи!

Вижте само колко съм хубав - цък, църък!

Да знаете, открих вече гравитацията. Успях да падна цели два пъти за един ден! Веднъж от дивана и веднъж от леглото на мама и тати. От тогава търся всячески начини да стигна до пода.

Също така се сдобих с едно ужасно-бонбонено-розова кошара! Ужас ви казвам! В знак на протест още първия път, когато ме сложиха в нея я оповръщах с пюре! Но пък хубаво се спи в нея, не може да се отрече!

А пък... А пък вече мога да стоя седнал много по-стабилно (особено, когато ме подпират)! Не падам непрекъснато. Още ми се клатушка главата и се килвам наляво-надясно, но не падам! :)

Вече и пюренца ям, освен кашите. Даже се научих да се бърша сам!!!

И неперкъснато мърдам! Няма миг почивка, даже когато спя мърдам!

Ето и малко клипчета:

Фото, моля!

Актуален снимков материал: август при дядовците на почивка и септември пак вкъщи!

Биратата, тате, БИ-РА-ТААААА!

Хей лъжички, хей ги две...

Ще пусне, няма да пусне... Ще пусне, няма да пусне...

Мамооооооо ма! Ти хубаво ми купуваш неразливащи се биберони. Ама вземида му купиш и една неразливаща се уста, щото като заспивам с шише в устата и цокам, цокам, а то се излива от другия край... Стига си ме мъчила с това преглъщане де!

Аз съм Сънчо, ида от горица...

Моята песничка за "Лека нощ"

Аз съм Божко и се гушкам в мама!
Вечер спинкам, спинкам до зарана!

Че е тъмно вече вън!
Време е за сън, време е за сън!

Че е тъмно вече вън!
Време е за сън, време е за сън!

Хахаха!

Днес започнах да се смея с глас! Ама то и как да не се смея с глас, когато вуйчо ми Зомбайо прави разни смешни физиономии и издава дебилски звуци. Мама много ми се радва, но от захлас и радост забрави да ме снима! Аз й се разсърдих и по-късно когато започна да снима клипче престанах да се смея.

Аки, аки, аки...

Ако знаете само каква акава работа направих вчера! Ихаааа! Мама остана много доволна... и спокойна... хм! На нейно място сигурно щях да опищя орталъка колко съм омърлял всичко...

Та да се отчета:

памперс - пълен догоре!!! чак прелял
панталонките на мама - оакани
пелената на повивалника - оакана
чаршафите и матрака на мама и тате - оакани и напикани
пода - оакан

Mission complete!
Мухахахахахаха!
Агуууууу!

Днес цял ден се въргалям по дивана с изпразнено коремче и дремя като преяло коте на припек! Мдам, трябва пак да събера материал за следващата мисия "Аки, аки, аки"... АГУ!

На Вършец при тетка ми Леля

Тия хора само ме разнасят наляво-надясно! Да знаете само колко е уморително. Ама аз нали мога да си спя навсякъде и по вяско време, та като се изморя - подремвам си...

Този път ме заведоха на Вършец. Казват, че от там била тетка ми Леля. Аз малко не им вярвам, но реших да не споря с мама и тате, ами да се насладя на почивката.

Беше мнооого хубаво! Много се забавлявах! Всички много ми се радваха и много ме гушкаха! Водиха ме и на разходки.

Дадаха ми някакви листа, като мислят, че нищо не разбирам и че ще ги изям.

Ама те бъркат! Всичко разбирам аз! Листата не ставаха за ядене (пробвах ги тайно). Пък и най-вкусно е млекцето на мама!

Смях се на тати как нескопосано яде раци! Все му повтарях, че не се ядат с черупката, ама той не слуша! Да се мъчиииии...

Купиха ми и балонче! Много готино - зелено, с Пух Мечо. Беше много забавно да го мятам насам-натам и да го изтървам и то да залепва за тавана!

Накрая ме накараха да го пусна в небето. Аз въобще не исках и накрая мама ми го издърпа от ръчичката и го пусна! Разсърдих й се и за това през целия път към вкъщи спах нацупен!

Заведоха ме на един много хубав водопад! Много исках да топна крачета. И това не ми позволиха! Уф! Ще видят те когато започна да тичам сам! Няма да могат да ме спрат нито за миг, въобще няма да ги слушам!

Катерихме се покрай реката да видим всичките водопадчета. Беше много хубаво. Тати ме качи да гледам от високо от една скала!

Показаха ми и две малки зайчета! Бебенца, като мен! Хихи! Много добре се разбрирахме с тях. Само дето не ми дадоха да ги пипам! Уф, всичко ми забраняват значи!

Иначе всичко беше страхотно! И естествено снимахме мноооого! Само дето свърши много бързо. Ама нищо! Обещаха пак да отидем.

Жълъдче от мама

Днес мама и тати ме заведоха в едн парк, който е близо до вкъщи, но до сега не бяхме ходили там. Мама все си мислеше, че този парк не е хубав... Само дето остана мноооого приятно изненадана. На мен също много ми хареса!

Седяхме под едни столетни дърветаи едни гарги ни целеха с неузрели жълъди. Главите на мама и тате отнесоха по няколко, ама аз нали съм скрит, мен не ме улучваха, и само им се семеех.

Мама ми подари едно готино жълъдче!


Много му се радвах и реших да си го запазя! Като се прибрахме, мама го прибра във витрината в хола, където прибира всички малки дреболии, които са някакъв спомен!

Беше много хубава разходка! Обещаха да ме заведат отново в този парк.

На два месеца и два дни

Мама не искаше да ми прави блог! Аз много мрънках и плаках, обяснявах й колко е модерно още от малки да си имаме блогове. Тя не пожела.

Обаче аз реших, че вече съм достатъчно голям и мога да си направя сам. Даааа! Вече съм на два месеца и два дни!

Мама от време на време пише в своя блог за мен, разказала е също и как съм се родил и първите дни, когато сме били заедно. Тетка ми Леля и тя писа за мен. Много хубаво беше, много се радвах. Но аз си исках мое си място!

Имам и много снимки! Мама и тате непрекъснато ме снимат, толкова много обичам! И казват, че съм много фотогеничен! Че как няма да съм! Толкова съм готин! И разни хубави какички непрекъснато ми се лепят! Ехх, живот!

Приятно ми е! Аз съм Божолечето! :)

Бебешки отчет - раждането на Божидар

Аз така и не съм разказала за моето раждане. Хехе! Днес (бел.а. – 29 май) се усетих че става цяла една седмица от тогава! Не съм разказала и как я караме до сега.

И така… Всички истории започват в четвъртък…


На 22ри се събудих с доста силни болки и контракции на около 4-5 минути. Полежах малко в опит да поспя още, но не се получи. Когато отидох до тоалетната видях, че ми е паднала тапата! Викам си, тоя път се почна… Няма съмнение… Обадих се на докторката и тя каза да отивам право в болницата.

Направиха ми запис – беше отличен, контракциите също бяха хубави. Имах и около 2-3 см разкритие. Но се оказа, че главичката на бебо все още е подвижна.

В 2 часа ме приеха в отделението. От там нататък вече ми се губи като часове, но помня, че доста дълго време нямаше никакво развитие. Имах силни контракции, но разкритието ми не мърдаше. По едно време ми спукаха мехура. Трябваше като ми изтекът водите да има някакъв напредък с разкритието. Контракциите доста се засилиха и зачестиха, но си седях все така с четирите мижави сантиметра. Вече бях доста изтощена и ме болеше ужасно.

Помолих да пуснат Антон при мен! Много зле се чувствах и знаех, че ще ми е по-добре, ако той е покрай мен. А и той много искаше да присъства. Много се зарадвах, че като ми казаха, че може да дойде.

Когато пристигна тъкмо вече ми бяха сложили система с питоцин. Ей тогава вече видях големия зор! Вече не можех да отлича контракциите една от друга. Антон и докторката ми викат да дишам дълбоко, докато имам контракция… Ама какво ти дишане, направо дъхът ми секваше и се стягах още повече… Антон ми успя да ме накара малко да стана от леглото и да се пораздвижа. Хем да ми поолекне на мен, хем да помогнем на бебо с малко повече гравитация…

Сложиха ме пак за запис. Всичко си беше наред – поне бебо си беше добре, макар че не искаше да излезе…

Беше вече май към девет вечерта, когато казах на Антон, че не мога повече… Много се бях изтощила!

Докторката пак ме прегледа. Молех се да има някакъв напредък, щях да устискам още, ако трябва, само и само да стигнем заветните 6 сантиметра… Уви нямах късмет! Бяха си все така 4! Нямаше смисъл да се мъча повече. Не се получаваше и толкова…

Изгониха Антон и ме вкараха в операционната. Видях голям зор докато ми сложат упойката. Треперех цялата и от контракциите не можех да се свия. И ощо взето всяко докосване ми беше болезнено. Доктора успя чак на втория опит да ми сложи упойката. Уж ми даде и няще за успокоение, ама от него само ми се замая още повече главата…

Когато ме хвана вече упойката се почувствах направо като прасе на заколение! За щастие бях толкова изтощена, че не успях да се притесня или да се уплша… Чувах смътно какво става около мен… Усещах че ми правят нещо и докато се опитват да извадят бебо. И малко след това някаква жина ми вика „Честито! Имате момченце!“ и ми показа гривничките. Дори и да са ми го показали, не си спомням… После вече си спомням, че пуснаха Антон при мен да ме види за малко…

Сутринта докторката мина да ме види и ми каза, че когато бебо е тръгнал да излиза се е заклещил и за това не се е получила работата!

Иначе доста бързо се вдигнах на крак. Раздвижиха ме предиобед. Всичко ме болеше ужасно и все още се чудя как съм станала. Следобед ми донесоха бебо. Бешо много странно усещане! 🙂

Показаха ми как да го кърмя. Само дето първите ми опити бяха много неуспешни. В един момент много се отчаях, че няма да се справя. Чак на третия ден благополучно минахме само на кърма.

Малкия е голям лакмник. Не знам къде побира толкова много ядене! 🙂

Аз едва изтраях да ни изпишат. Преговарях да ни пуснат ден по-рано, че направо изкуквах вече в тая болница, а нямаше никаква полза да стоим. Бебо си беше добре, аз също, а и въобще ми беше невъзможно да си почина.

И така успях да измоля да ни пуснат ден по-рано. Толкова ми беше хубаво, че си се прибрах в къщи. Направо се почувствах като бял човек.

***

Голямото шоу беше първата вечер в къщи!

Изписаха ни в 4 следобед. Жега! Пълен ужас! На път за вкъщи попаднахме в ужасно задръстване. И тримата умряхме от горещина и се изнервихме ужасно.

Бебо беше ужасно кисел цяла нощ. Антон не знаеше де се намира и се беше ошашкал съвсем като почнах да му обяснявам и показвам кое как.

На всичкото отгоре все още ме наболяваше когато кърмя и само при мисълта, че трябва да накърмя мъника изпадах в ужас. А и бях страшно изтощена. Бебо пък гладен, щото не му стига. И като му дръпнах един рев! Малииии! Антон се чудеше какво да ни прави. Аз рева от едната му страна, бебо от другата! Беше пълен ужас!

За щастие след това нещата започнаха да се нормализират. Дори успяваме да си поспим. Бебчо е кротичък като цяло.

***

Веднъж излизахме на разходка. Толкова ми беше хубаво. Много ми се беше стегнала душата затворена междучетири стени. На бебо също май му хареса… спа през цялото време…

…а снощи му падна пъпчето…

И аз вече нямам конци! 🙂

––––––––––

Пфю! Написах го най-сетне! Отне ми два дни! Хихи!

Ето ви и малко снимчици на малкия Божидар!
––––––––––
Раждането на Искрен (VBAC)
Раждането на Зорница (VBAC)

Отчетни

Случват ми се разни неща, имам си нови придобивки... А не върви да пиша за всяко поотделно, тъй чеще ми изтърпите скучния списък! :)

Мама на юнак!

Вече сме сигурни! Ще си имаме юначе!

Много се вълнувам от новината…

Когато за първи път ни казаха, че може да е момче, аз се разтроих… Сега осъзнавам, че всъщност съм се разтроила от думичката „може“. Много исках още тогава да разсеят съмненията ми…

Ох, въпреки че още от петък знам още ме държи вълнението… Чак не мога да си събера думите да напиша нещо смислено…

Абе… много съм щастлива! Бъдещия тати също!