Обичам те, мое мило дете!
Знаеш го, знам и че го чувстваш. Виждам го в очичките ти. Надявам се винаги да е така. Винаги да знаеш и да чувстваш, че те обичам.
Много обичам да те гушкам! Знам, не го правя много често, но пък ми е толкова хубаво да те гушкм докато заспиваш. Да ме държиш за пръстите и дори дълбоко заспал да ме стискаш силно и да не ме пускаш. Усмихваш се щастливо насън...
Това е, което винаги съм искала. Детето ми да се усмихва щастливо насън! Да се смее много, да бърбори доволно и очичките му да искят от щастие... и да си има едно хубаво семейство с мама и тати, които се обичат!
Всеки ден ме изумяваш! Не знам дали всички деца са като теб (би трябвало), с други не съм имала близък контакт. Но страшно се възхищавам на любопитството ти, на упоритостта ти. Как чоплиш всичко до което се докопаш, как го разглеждаш отвсякъде, предъвкваш го, докосваш го внимателно. Как при всяко тупване по дупе, отново упорито се хващаш за ръба на кошарата и се надигаш бавничко, клатушкайки се. И каква е радостта ти, когато постигнеш целта си!...
Прости ми! За всичко лошо и неприятно, което съм ти причинила и което въпреки старанието си ще ти причиня... Всъщност, надявам се да ми простиш... Но и да не го направиш, само едно искам... Винаги да си доволен от решенията си, винаги смело да отстовяаш позициите си, да стоиш твърдо и открито зад принципите си... Надявам се с баща ти да сме ти добра опора. Баща ти казва, че си едно съвършено същество и ние само можем да те развалим. Дано не те развалим особено много!
Със сигурност не съм най-добрата майка на света. Но друга си нямаш! Знам, че си ме избрал по един или друг начин. И че не се появи случайно на този свят! Не беше планиран, така е, но беше едно много чакано и желано бебе. Изтъркано, но... заобичах те много преди да те видя... Даже мъничко съжалявам, че мъжете не могат да бременеят. Толкова е прекрасно да носиш живот себе си! Тетка ти казва, че единственото по-прекрасно нещо от това, бебе да спи в ръцете ти е това бебе да спи под сърцето ти!
Тази вечер не съм особено оригинална в думите си... Но пък... има чувства, които както и да ги изразиш, звучат плоско и банално, а всъщност са далеч по-силни и богати... Има неща, които няма нужда да се казват. Трябва да се показват! Надяваям се винаги да ти показвам любовта си и ти да я усещаш!
Много неща исках да ти кажа. Сега си мисля, че може би няма нужда!
Естествено, като всички родители имам планове за теб. Надявам се да не станеш жертва на родителските ни анбициите. Да не те задушим... Да бъдеш себе си, независимо от последствията. Все си мисля, че ако всеки беше наистина себе си, света щеше да е с поне една идея по-добро място за живеене!
Гушкам те силно!
Мама
Няма коментари:
Публикуване на коментар