петък, май 30, 2008

Бебешки отчет - раждането на Божидар

Аз така и не съм разказала за моето раждане. Хехе! Днес (бел.а. – 29 май) се усетих че става цяла една седмица от тогава! Не съм разказала и как я караме до сега.

И така… Всички истории започват в четвъртък…


На 22ри се събудих с доста силни болки и контракции на около 4-5 минути. Полежах малко в опит да поспя още, но не се получи. Когато отидох до тоалетната видях, че ми е паднала тапата! Викам си, тоя път се почна… Няма съмнение… Обадих се на докторката и тя каза да отивам право в болницата.

Направиха ми запис – беше отличен, контракциите също бяха хубави. Имах и около 2-3 см разкритие. Но се оказа, че главичката на бебо все още е подвижна.

В 2 часа ме приеха в отделението. От там нататък вече ми се губи като часове, но помня, че доста дълго време нямаше никакво развитие. Имах силни контракции, но разкритието ми не мърдаше. По едно време ми спукаха мехура. Трябваше като ми изтекът водите да има някакъв напредък с разкритието. Контракциите доста се засилиха и зачестиха, но си седях все така с четирите мижави сантиметра. Вече бях доста изтощена и ме болеше ужасно.

Помолих да пуснат Антон при мен! Много зле се чувствах и знаех, че ще ми е по-добре, ако той е покрай мен. А и той много искаше да присъства. Много се зарадвах, че като ми казаха, че може да дойде.

Когато пристигна тъкмо вече ми бяха сложили система с питоцин. Ей тогава вече видях големия зор! Вече не можех да отлича контракциите една от друга. Антон и докторката ми викат да дишам дълбоко, докато имам контракция… Ама какво ти дишане, направо дъхът ми секваше и се стягах още повече… Антон ми успя да ме накара малко да стана от леглото и да се пораздвижа. Хем да ми поолекне на мен, хем да помогнем на бебо с малко повече гравитация…

Сложиха ме пак за запис. Всичко си беше наред – поне бебо си беше добре, макар че не искаше да излезе…

Беше вече май към девет вечерта, когато казах на Антон, че не мога повече… Много се бях изтощила!

Докторката пак ме прегледа. Молех се да има някакъв напредък, щях да устискам още, ако трябва, само и само да стигнем заветните 6 сантиметра… Уви нямах късмет! Бяха си все така 4! Нямаше смисъл да се мъча повече. Не се получаваше и толкова…

Изгониха Антон и ме вкараха в операционната. Видях голям зор докато ми сложат упойката. Треперех цялата и от контракциите не можех да се свия. И ощо взето всяко докосване ми беше болезнено. Доктора успя чак на втория опит да ми сложи упойката. Уж ми даде и няще за успокоение, ама от него само ми се замая още повече главата…

Когато ме хвана вече упойката се почувствах направо като прасе на заколение! За щастие бях толкова изтощена, че не успях да се притесня или да се уплша… Чувах смътно какво става около мен… Усещах че ми правят нещо и докато се опитват да извадят бебо. И малко след това някаква жина ми вика „Честито! Имате момченце!“ и ми показа гривничките. Дори и да са ми го показали, не си спомням… После вече си спомням, че пуснаха Антон при мен да ме види за малко…

Сутринта докторката мина да ме види и ми каза, че когато бебо е тръгнал да излиза се е заклещил и за това не се е получила работата!

Иначе доста бързо се вдигнах на крак. Раздвижиха ме предиобед. Всичко ме болеше ужасно и все още се чудя как съм станала. Следобед ми донесоха бебо. Бешо много странно усещане! 🙂

Показаха ми как да го кърмя. Само дето първите ми опити бяха много неуспешни. В един момент много се отчаях, че няма да се справя. Чак на третия ден благополучно минахме само на кърма.

Малкия е голям лакмник. Не знам къде побира толкова много ядене! 🙂

Аз едва изтраях да ни изпишат. Преговарях да ни пуснат ден по-рано, че направо изкуквах вече в тая болница, а нямаше никаква полза да стоим. Бебо си беше добре, аз също, а и въобще ми беше невъзможно да си почина.

И така успях да измоля да ни пуснат ден по-рано. Толкова ми беше хубаво, че си се прибрах в къщи. Направо се почувствах като бял човек.

***

Голямото шоу беше първата вечер в къщи!

Изписаха ни в 4 следобед. Жега! Пълен ужас! На път за вкъщи попаднахме в ужасно задръстване. И тримата умряхме от горещина и се изнервихме ужасно.

Бебо беше ужасно кисел цяла нощ. Антон не знаеше де се намира и се беше ошашкал съвсем като почнах да му обяснявам и показвам кое как.

На всичкото отгоре все още ме наболяваше когато кърмя и само при мисълта, че трябва да накърмя мъника изпадах в ужас. А и бях страшно изтощена. Бебо пък гладен, щото не му стига. И като му дръпнах един рев! Малииии! Антон се чудеше какво да ни прави. Аз рева от едната му страна, бебо от другата! Беше пълен ужас!

За щастие след това нещата започнаха да се нормализират. Дори успяваме да си поспим. Бебчо е кротичък като цяло.

***

Веднъж излизахме на разходка. Толкова ми беше хубаво. Много ми се беше стегнала душата затворена междучетири стени. На бебо също май му хареса… спа през цялото време…

…а снощи му падна пъпчето…

И аз вече нямам конци! 🙂

––––––––––

Пфю! Написах го най-сетне! Отне ми два дни! Хихи!

Ето ви и малко снимчици на малкия Божидар!
––––––––––
Раждането на Искрен (VBAC)
Раждането на Зорница (VBAC)