петък, март 20, 2009

Много съм комуникативен!

Ей, много съм добър! Говоря вече какви ли не езици!
Перфектно се разбирам с папагалите на съседите и врабчетата.

С пералнята на мама редовно си бъбрим. Даже мама вече ми вика Божко Центрофугата.

Също така, ако случайно ме срещнат в гората някоя мечка или магаре - и с тях перфектно ще се разбера!

По цял ден ръмжа, рева като магаре, центрофужа, цвърча и си упражнявам новите езикови възможности!!!

Да ви кажа под секрет, мога и китски да говоря... Току виж ми потрябвал някой ден! А и като се замисля сега, и прасешкия няма да ми се опъне... То квиченето... лесна работа! :)

четвъртък, март 05, 2009

Пак за хапването

Днес татко ме учеше как да ям сам с лъжичката. За жалост бяха само сухи тренировки и не можах да омажа цялата стая с ядене! Ама нищо, ще си наваксам, когато ми напълнят купичката! :P

неделя, март 01, 2009

Моят малък серендипити!

Ако Божката беше момиче, сигурно щеше да се казва Серендипити.
Много странна и интересна дума! И звучи много красиво!
В ума ми се беше запечатало като значение, че серендипити е неочакваното намиране на изгубени неща. Порових се в Уики и се оказа нещо малко по-различно, но с подобен и доста по-широк и интересен смисъл…
А Божката е наистина талантлив в намирането на разни неща. Веднъж Антон го беше сложил в кенгуруто и гледаха заедно някаква карта. Той търсеше някакво място и къде на шега, къде наистина попита Божката дали го вижда. И Божката посочи с пръст някъде по картата… И това наистина беше търсеното място!
Много се смяхме на случката и го приехме като случайно съвпадение… Да, ама не… На няколко пъти все „случайно“ намира разни неща, които са ни нужни. Дори безпогрешно може да ми покаже в менюто какъв точно десерт ми се хапва…
Вчера баща ми и Антон издирваха камерата. То вкъщи нали е кочинка и никога нищо не знаеш къде е. Уж гледаха тук, там… Няма я… И аз им рекох да питат Божката къде е… И той ги заведе там където беше камерата!
Смейте се вие, ама той е серендипити… И утре като се събуди ще ми намери изгубеното зарядно…