Списъка – част 1 (списък за бебето)

Представям ви личния си (сравнително) минимилистичния списък за новородено бебе. Както и някои идеи за неща, които можете да си приготвите в чантата за родилното извън стандартния списък, който обичайно се върти в пространството.  Надявам се информацията да ви е полезна. 

В публикацията има продуктово позициониране.  Споделям някои марки продукти, които използвам и от които съм останала доволна.

СПИСЪК ЗА БЕБЕТО

Дрехи и друг текстил

(дрехите за новородено обичайно ги купувам в размер 0-3 месечна възраст – по-добре да са малко по-големички, отколкото въобще да не му станат на бебето)

• Бодита с къс ръкав – 5 бр.
• Бодита без ръкав – 5 бр. [бодитата с дълъг ръкав не са изпуснати – лично аз не ги харесвам и не купувам такива, намирам ги за доста неудобни]
• Удължители за бодита – 4-5 бр. [изглеждат ето така и се използват ето така; удължават живота на бодитата, особено ако бебето ви расте бързо; не пасват на всички видове бодита]
• Блузки с дълъг ръкав  – 5 бр. [за лятно бебе съответно с къс ръкав; типа на закопчаването, което ще изберете е въпрос на лично удобство]
• Ританки/панталонки – 5 бр.
• Терлици/пантофки – 3-4 бр. [за лятно бебе не са необходими]
• Чорапки – 3-4 бр.
• Шапка – 2-3  бр. [вида и дебелината се избират според сезона]
• Връхна дрешка/“космонавт“ – 1-2 бр. [конкретния вид и дебелина се избират според сезона]
• Бебешка нощница – 1-2 бр. [имам предвид това; такива съм виждала обаче само в Джъмбо – имаше в розово, синьо и бяло; изключително са ми удобни за нощно време когато е нужно преобуване]
• Хавлия за баня – 2 бр. [не е необходимо да е специално „бебешка“ с качулка, обикновена хавлиена кърпа от по-големите върши чудесна работа]
• Тънко памучно одеало – 1-2 бр.
• Дебело одеало – 1-2 бр. [за бебета родени през топлите месеци това е покупка, която може да се направи при настъпването на студените месеци]
• Спален комплект (долен чаршаф и калъфка за одеало) – 2-3 бр.
• Непромокаема подложка за матрак – 2 бр. [изключително доволна съм от марката Нимекс]
• Големи пелени – 3-4 бр. [подходящи за постилане в количката, за повиване на бебето, за завивка навън или вкъщи; взаимнозаменяеми са с тънките одеала споменати по-назад]
• Тензухени/бархетени пелени (различни размери), малки хавлиени/памучни кърпи (размери нещо от рода на 10х15 см) – бройката варира според това за какво планирате да ги използвате [идеални за забърсване на повърнато, попиване на напишкано, бърсане/подсушаване на дупе; лично аз ги използвам и вместо мокри кърпички за навън]

Забележка: Бройките са съобразени с това да не се налага да пера всеки ден бебешки дрехи (пералнята работи всеки ден и без бебе в къщата  ). Ако нямате проблем с всекидневното пране бройките могат да бъдат намалени.

Хигиена

• Ваничка – незадължителна покупка – голям леген или собствената ви вана вършат същата работа.  Лично аз предпочитам ванички с плоско дъно.
• Кофа с капак за мръсното пране на бебето – незадължителна покупка. Тъй като аз използвам многократни пелени за мен е улеснение.
• Нокторезачка
• Клечки за уши – обикновени; незадължителна покупка
• Измивен гел за коса и тяло – за предпочитане с чисти/био натурални съставки. Използвам бебешка пяна на Alphanova bébé. Доста е икономичен, използваме го цялото семейство.  А бебето поне няма нужда от всекидневно измиване с препарат. Веднъж седмично е достатъчно.
• Кокосово/бадемово масло (задължително био и ядивно) – за мазане на бебето – след баня или при подсичане и въобще при нужда. Ако в семейството има фамилна обремененост от алергия бадемовото би било по-подходящо. Аз лично предпочитам кокосовото.
• Шише с пулверизатор (поне 50 мл) – както вече споменах предпочитам да не използвам мокри кърпички. За да мога да почиствам бебето и да го преобувам когато сме навън използвам споменатите по-назад малки кърпи и шише с пулверизатор пълно с вода (варианти са също отвара от лайка, лавандулова вода, розова вода), с което напръсквам кърпичката.

Принадлежности

• Слинг – ако планирате да инвестирате само в един най-универсален е дългия тъкан слинг-шал. Избора на модел и марка слинг до голяма степен е въпрос на лично удобство. Повече за слинговете бихте могли да прочетете в блога на Библиотеката за слингове. Незадължителна покупка.
• Столче за кола – необходимо ви е само, ако имате кола. Задължително е бебето да се вози в колата в подходящо за възрастта и размерите му столче за кола. Не забравяйте да закопчеете всички колани! 
• Количка – незадължителна покупка, която може да се направи и след раждането при необходимост. Ако планирате да използвате активно слинг е напълно възможно въобще да не ви е нужна количка.
• Бебешко легло и матрак – незадължителна покупка, ако планирате съвместен сън. Решението за нашето семейство е легло правено по поръчка (в случая от любящите ръце на тати :)), което се допира до спалнята ни. Така удължаваме успешно собствената си спалня, която по принцип е тясна (140 см на ширина) и дава везможност на момчетата да продължат да си се гушкат при нас когато пожелаят без да стане твърде тясно и да пречат на бебето. Съществува разбира се и варианта за семейно легло, ако имате достатъчно широка спалня или имате по-малко деца от нас.  Има най-рознообразни опции как да приспособите спалнята си за новото бебешко попълнение. Едно от лесните, евтини и достъпни на българския пазар решения е преграда за легло (повечето модели обаче са подходящи само за легла с двулицев матрак и подматрачна рамка).
  

Пелени/памперси

Предпочитам многократните пелени. Не се ужасявайте веднага!  Не пера на ръка и съвремените многократни пелени нямат почти нищо общо с тези, с които майките и бабите ни са използвали.

Първоначалната инвестиция е възможно да е по-голяма, макар да не е нужно да се купува целия комплект наведнъж. Но като цяло излиза по-евтино от използването на еднократни памперси. Предпочитаната от мен марка е CoolaBaby – тип джоб с по две подложки, едноразмерни (от раждането докато са нужни). Комплект от 12 джоба и 24 подложки плюс непромокаема торба за мръсни пелени (торбата е незадължителна покупка) ми излязоха към 185 лв. Пристигнаха за 12 дни.

Ако ми се наложи използване на еднократни памперси предпочитам памперсите на DM – BabyLove Nature. Не са ароматизирани и вътре са с по-малко количество гел. Смрадта е поносима.  Също така са 50% биоразградими. Бих предпочела 100% биоразградими памперси, но за момента намирам цената на която се предлагат за неоправдана за спорадичните ми нужди от еднократни памперси. Също така се намират сравнително трудно.

Хранене на бебето

Ако планирате да кърмите най-вероятно вече имате всичко, което ви е необходимо – гърди за кърмене и ръце за гушкане!  В общия случай предварителното закупуване на шишета, помпи за кърма, кутии адаптирано мляко и подобни е по-скоро ненужен разход и пилеене на ресурси. Няма стуация в която те да са ви толкова необходими, че да не може да почака до сутринта и отварянето на магазините. Повече по темата ще пиша в следващата публикация, която ще е посветена на списъка за мама. 

В случай, че планирате хранене с адаптирано мляко още от раждането – бъдете минималистични и практични. Големите комплекти с безброй неща в тях рядко са практични, много често в тях има напълно ненужни аксесоари, които никога не влизат в употреба. Допитайте се до майки, които хранят с изкуствено мляко да споделят с вас какво им е било полезно и какво не. Набавете си на първо време само най-необходимото. След раждането и когато видите как вървят нещата преценете дали е нужно да си набавите още нещо. Тук отново важи същото – няма толкова спешна ситуация, която да изисква нещо да ви е под ръка на секундата и да не може да почака до отварянето на магазините. 

Играчки

Новороденото бебе не се нуждае от специални играчки и занимавки. Дори е възможно така популярните играчки за над леглото и подобни да го плашат и изнервят. В тази статия бихте могли да прочетете повече за играчките на децата и какво е подходящо за различните възрасти: Играчките на нашето бебе.

Това-онова

Не, нищо не съм изпуснала.  Както написах още в самото начало – това е минималистичен списък с предимно неща от първа и непосредствена необходимост. Всичко което не съм споменала за мен лично (като разбиране на нещата и личен опит) е по-скоро в графата „ако ми потрябва, ще си го купя след раждането, но най-вероятно въобще няма да ми потрябва“.

Очаквайте скоро и втора част на списъка, където ще изброя различни неща, които биха свършили работа на жената по време на раждането и първите дни с бебето.

Божо на 9 години!

Честит рожден ден, прекрасен мой Божидар!

Моя голяма любов, мое вечно предизвикателство!

Негова милост, преди 9 години.

Ето го и днес. Голям човек, който сам си приготвя сандвичите за рождения ден. :)
И също така активно се включи в измислянето и направата на тортата...

Най-чаканото бебе стана на една годинка!

Ето мина годинка. Мъничка, бързичка годинка. С пълна сила се сбъдна приказката, че дните са дълги, но годините кратки… Все едно времето излетя край нас. И малкото розово новородено вързопче, вече е голямо, пакостливо козленце със сламена коса.

Животът е прекрасен!

Захрванване водено от Зорница

Ето че стигнахме и до този така важен момент, в който Зорница прояви интерес към храната ни. Малко изненадващо, защото до скоро единственото към което проявяваше интерес на масата бяха салфетките и хартиените подложки за хранене.

И хоп! Изненада! Една вечер реши, че краставицата е най-вкусното нещо на света. :)

Дзак!

Да изтупам от праха този блог и да ви представя мома Мицева, по-известна като Зорка-Мухоморка, или Зорница. :) Вече е на "цели" пет месеца, които минаха твърде неусетно. Малката дама е любопитна поне като стадо маймуни и ако стане принцеса, то ще е минимум принцеса-войн. :)

"Дзак!"

Най-чаканото бебе

И ето ни с малката Зелка в 41 седмица и 1 ден от бременноста. Или казано по друг начн – 8 дни след термин.  Голям урок по търпение излезе това дете. Първо я чакахме да зачена с нея повече от две години, сега ще я почакаме и да се роди. 

Изглежда и съм го възприела урока, защото се чувствам чудесно.  Нетърпелива съм естествено и искам да си я гушкам вече. Но съм спокойна, а не изнервена и не се взирам непрекъснато в пъпа си за „симптоми“ и да подскачам при всяка контракция.

Може би все пак ще се сбъдне мечтата ми и ще си имам и една везничка у дома (освен мен де  ). Хей го къде е 23-ти септември. 

Физически също се чувствам отлично!  Противно на обичайното с напредване на бременността се чувствах все по-добре и по-добре. Като цяло стартирах в лошо здравословно състояние (забременях в разгара на тежко и дълго боледуване) и първите 3-4 месеца се чувствах отвратително. Радвам се поне, че чисто бременните неразположения бяха едва изразени, та избутах.  Сега единствено променените габарити и побутването на Зелката отвътре ми напомнят, че съм бременна.  Чак не ми се иска да раждам. хихихи! 

Обзела ме е една необикновена еуфория, която не искам да свършва. Антон ми каза тази сутрин, че очите ми са променили цвета си. Добили са „онзи“ особено щастлив цвят. 

Информация за особено любопитните хора…

Не, не знам кога точно ще де роди. Бъдете сигурни, че ще разберете. Такива работи не си ги стискам, винаги искам целия свят да научи.  И не, няма да ходя да ме индуцират само защото съм преминала някаква си фиктивна дата. Не планирам да предприема нищо докато двете с бебето сме добре, дори да подминем „страшните“ 14 дни след термин.

Гризалката

Оказа се, че най-вкусната и предпочитана гризалка на сър Искрен е един... портфейл! И след като преди няколко седмици обядва в банката,смело мога да заключа - ще си имаме банкерски шеф!!! :)

Божково меню

Понеже моята мила СветлинА ме обвини в престъпна небрежност, когато съм говорела за храненето на Божката и не съм уточнявала някакви си работи, та хората дето слушали от страни можело да се подведат. За това реших да си измия ръцете с тая публикация! :P

Милият ми син е захранен на четири месеца и една седмица. Лично аз си го отчитам като грешка, която направих най-вече от глупост и нетърпение. Съвсем спокойно можех да подходя педагогически към захранването му и да изчакам сам да прояви интерес. За мое огромно задоволство не ми е отказвал храни, също така пипах много бавно, та това до известна степен компенсира факта, че поизбързах.

В общи линии схемата за захранване беше следната:

(избора на последователност на храните е направен спрямо индивидуалните особености на всяка храна и до колко лесно се усвоява от организма и до колко доставя нужните хранителни вещества, както и индивидуалните предпочитания на сина ми; липсват доста стандартни продукти, които не са вредни, но са по-скоро безполезни, като например нишестето)

- започнах с каши (царевична, оризова и от рожкови). Първата каша я давах 10 дни, останалите две по 7 дни.

- последваха първите зеленчуци на пюре - първия зеленчук го давах 7 дни, останалите по 5 дни в следния ред - морков, картоф, тиквички, пащърнак, чушка капия. Веднъж на ден, като изяждаше не повече от 80 гр твърда храна - млякото беше с приоритет!

- вече беше минал около месец от  началото на захранването, дори повече. Започнах да въвеждам плодовете, като за преход използвах тиква (тя е сходна по състав и усвояване с морковите, картофите и тиквичките). Нея давах 3 дни, останалите плодове по 5 дни в следния ред - круша, синя слива, ябълка, шипка, банан (всичко на пюре, НЕсурови). Плодовите пюрета ги давах следобед, като второ твърдо хранене, отново не предлагах повече от 80 гр. Млякото е приоритет!

- до тук нямах абсолютно никакви проблеми с приемането, единствено не му се нравеше особено картофа, нямаше никакви дори бегли прояви на алергична реакция (според конвенционалната медицина Божидар е силно обременен). Прецених, че по-нататък мога да давам новите плодове и зеленчуци по 3, не по 5 дни.

- втора група зеленчуци -  карфиол, броколи (по 3 дни всяко)

-  когато беше на 6 месеца и 27 дни въведох първото месо - пилешко. Като нова група храна го въвеждах 5 дни.

- между видовете меса е добре да има пауза, за това продължих с въвеждането на зеленчуци - зелен фасул, домати - по 3 дни всяко.

- след това въведох втория вид месо - пуешко за 4 дни.

- прецених, че вече е време и за по-сериозните зърнени храни (Божидар вече беше на 7 месеца и половина) - въведох елдата (за 5 дни) и глутена с овес (за 7 дни), като овеса присъстваше в храната му всеки ден още три-четири дни. Забележка: Глутена е много особена съставка, с която трябва да се внимава. Не трябва да се дават глутенови неща на деца под 6 месечна възраст. Непоносимостта към глутен се проявява по-късно, обикновено към 9-10 месечна възраст, нарича се цьокалия (глутенова ентеропатия) и доколкото ми е известно остава за цял живот, докато другите хранителни алергии обикновено се израстват. За повече подробности можете да се информирате от дадения линк.

- последваха праскови, телешко и кайсии - всяко за по 3 дни.

- след нужната пауза от около 10-14 дни между въвеждането глутеновите храни - въведох  пшеницата за 5 дни, мисля, че със сухари.

- пшеницата беше последвана от първия му суров плод - банан - на 8 месеца и 6 дни. Всъщност го давах 3 дни паралелно с пшеницата. Забележка: Ако детето има проблеми със стомаха е добре да се изчака с въвеждането на сурови плодове и зеленчуци до навършването на 10 месеца, най-добре до годинката. Сам по себе си банана е с високо съдържание на фибри, които организма дълго време няма да може да преработва адекватно и ще излизат във вида, в който са влезли. За да не се стреснете - излизат като дълги нишки, оцветени в розово-червено и с тъмни кафяви линии по тях, все едно има кръв в изпражненията.

- на 8 месеца и 11 дни започнах да въвеждам млечните продукти с извара - въвеждах я 7 дни като нов клас храна. Забележка: млечните продукти, различни от кърма и адаптирано мляко, подходящо за възрастта е добре да се дават най-рано на 8 месечна възраст, като оптималния вариант е да се дават след навършване на годинка. Започва се с продуктите, които са с пресечен белтък - извара, сирене, кашкавал, като трябва да се внимава за солеността им. Добре е приема на прясно мляко да се отложи след годинка, дори другите млечни продукти да са въведени. Може да се развие алергия към белтъка на кравето мляко.

- следваща група храни - лук (суров), боровинки, свинско месо, сирене (обезсолено), ръж (под формата на каша), портокал (на пюре). Забележка: Цитрусовите плодове не са силни алергени – но са начело в списъците с храни-алергени за малки деца (но не и възрастни) заради киселинността си. Киселината в тях предизвиква хранителна непоносимост или чувствителност у един крехък организъм, не е точно алергия. След 1 год. на теория децата би трябвало да приемат без проблеми тази киселина. Заради киселината пресните домати и пресните ягоди също се въвеждат след 1 год. Цитрусови плодове са: портокал, лимон, грейпфрут и мандарина.

-  следваща група храни - краве масло (малко количество в попарата), киви (сурово, естествен имуностимулант и с високо съдържание на витамини), зеле - по 3 дни всяко.

- на 9 месеца и 22 дни въведох жълтъка. Не се придържах към стандартната схема за въвеждането му. По-долу ще обясня по-подробно. На кракто - 4 дни давах по четвърт жълтък в храната му.

- следаха спанака и чесъна - по 3 дни всяко.

- на 10 месеца и 4 дни въведох рибата (по-конкретно сьомга) . Забележка: Рибата и морските дарове са също особен продукт. При тях алергията се проявява независимо кога се предложат. За това се препоръчва риба да се въведе след навършване на 10 месеца, тогава се смята, че организма първо, че ги понася по-добре и второ - по-лесно би се справил с евентуална алергична реакция. Морските дарове се дават след 3 годишна възраст. Препоръчва се да се предлагат риби, които не са мазни и тежки. При рибите съществува и проблема, че натрупват вредни вещества в организма си заради замърсените води (ако става въпрос за свободен улов), а в живарниците се хранят с хормони и им се дават множество препарати, които също се натрупват в рибата или по-конкретно в мастната тъкан. Това е и другата причина да се препоръчват сухи, немазни риби.

- следваща група - авокадо, манго, репички - сурови, непюрирани, по 4 дни.

- следват сусама (5 дни, силен алерген), ечемик (3 дни), лапад, заешко, леща, шарен/бял боб, фурми, ягоди и череши (последните две сурови).

Малките ми хитринки и други подробности:

- основна цел първите три-четири месеца беше да опитва твърдата храна, не да се наяжда с нея. Тогава ядеше не повече от 80-100 грама твърда храна до два пъти на ден. До първата му годинка ядеше по минимум 800 мл адаптирано мляко, нямаше заместено хранене, тоест при всяко хранене присъстваше млякото под някаква форма. До първата си годинка детето се нуждае от минимум 800 мл адаптирано мляко/кърма. Умишлено тук не присъства прясното краве мляко - то не може да задоволи нуждите на бебето. След навършване на една година до към три годишна възраст бебето се нуждае от минимум 400-500 мл мляко. Тук вече, по желание може да се включи и прясното краве мляко.

- стараех се,  доколкото ми е възможно всяка нова храна да му я предлагам отделно за да усети истинския й вкус, както казах по-горе, единствено не беше въодушевен от картофите.

- някъде на 7 месечна възраст започнах да му предлагам храни, които не са напълно пюрирани, а имаха и парченца за дъвчене. Въпреки, че нямаше зъби се справяше чудесно и към 9 месечна възраст вече престанах да готвя отделно за него, ядяхме едно и също, като съобразявах готвеното да е подходящо за него - храни, които вече консумира, солях съвсем слабо, без пържени неща и т.н.

- правилото за местна храна през ден, а след годинка и всеки ден почти не съм го спазвала, освен в началото, когато въвеждах първите меса. Божидар не обича месо, сам си наложи почти вегитарианска диета, аз не настоявам да променям това. Като цяло единствено риба и агнешко си хапва с удоволствие. Останалите неща ги яде, но хапва две-три хапки, колкото да опита и до там. Колбасите въобще не ги броя за месо, тях пък дори не иска да ги опитва. :) За справка: на 6 месеца, без да е опитвал месо и хранейки се основно с мляко беше с хемоглобин над 130, при следващите изследвания и хемоглобина и желязото му си бяха все така перфектни. Забележка: Отсъствието на месо от менюто му не означава, че не му предлагам храни, които да му набавят нужните вещества. Напротив. Има много голямо разнообразие от заместители, при това той все пак яде някакво месо и не виждам никакъв проблем в това. Детето си е в отлично и цветущо здраве! Надявам се и за в бъдеще да си запази тези по-скоро вегетариански предпочитания.

- жълтък и яйца избягвам да давам. Също не спазвам схемата за даването му през ден. Яйца и жълтъци яде евентуално, ако ги има в състава на храната, която консумира.

- избягвам да му давам т.нар. junk food - солети, крекери, чипсове, гризки, близалки, форнети, бонбони, нищо какаово/кофеиново/шоколадово и подобни. Обича кроасани и това е компромиса ми общо взето с този тип храна. Разбира се, опитвал е от всички тези неща, не мисля тотално да му ги спра, но се старая да ги консумира в много ограничени количества. Обожава ядки (без фъстъци и предимно сурови му ги предлагам) и плодове, което мен ме устройва перфектно. Избягвам да му давам да хрупа каквото и да било между основните хранения. За сметка на това има около 5 основни хранения за деня - на две от тях яде плодове.

- старая се да спазвам правилата за разделно хранене. Като съм категорична за плодовете - винаги отделно, като самостоятелно хранене. Те не са десерт.

- Божидар все така не яде прясно мляко, предлагала съм му, но не обича. Пийва по няколко глъдки и толкова.

- сигурно сте забелязали липсата на сокове в менюто. Не е грешка. Съвсем съзнателно ги избягвам. Преди навършването на 8 месеца може да се предлагат само НЕсурови храни, това важи и за соковете. В един сварен сок няма нищо, освен сладка оцветена вода. След това могат и сурови сокове да се дават, но аз лично предпочитам да давам цял плод. Сока е неестествено състояние.

Моите доводи "против" сока: сокът е течност, пълни излишно стомаха, т.е. може да замести млякото, детето не се учи и не се стимулира да дъвчи, създава се вкус към сладкото, няма фибри за разлика от плодовете и не "тренира" храносмилането, също се получава и голяма концентрация на бързи захари,  съдържа по-малко витамини от пресните плодове и др.

Разбира се, предлагала съм му сок, но не е особено въодушевен. Аз и не настоявам особено! :)

Хранителни добавки и лекарства:

Не му давам абсолютно никакви синтетични хранителни добавки и имуностимоланти, нямам и намерение. От известно време насам въобще не вярвам в тях. Нито пък някога съм смятала, че са му нужни.  По изключение е пил витамин Ц и Цитросепт като доста по-малък, при това за кратко.

За съвсем кратко е пил и Вигантол (синтетичен заместител на вит. Д). Но не вярвам, че реално се усвоява от организма в синтетичната си форма, да не говорим, че смятам, че вредата му от предозиране е далеч по-голяма, отколкото недостига му. При това се набавя по изключително лесен начин. :) Слънцето е най-мощният източник на витамин Д. Когато ултравиолетовите лъчи директно достигнат кожата, започва синтез на витамина. Той бързо се абсорбира в кръвта и може да се съхранява в продължение на няколко месеца, главно в мастната тъкан. Хората, които през лятото прекарват на слънце с открити лице, шия и ръце за поне 15 минути дневно, получават достатъчно количество витамин. Голяма част се складира в организма. Хората с по тъмна кожа синтезират по-малко количество. Данните показват, че умереното излагане на слънце може да има дългосрочен положителен ефект.

СветлинА вече е писала за желязото и усвояването му. Аз само ще добавя, че най-добрия източник на желязо за бебетата е майчината кърма.

Флуорните добавки въобще не ги коментирам. Дори не съм си помисляла да си купуваме такава отрова. Има достатъчно информация за предозирането с флуор в Интернет, който се интересува, може да си го открие. Съвсем съм наясно, че флуора е част от организма ни и имаме нужда от него, но количествата са малки и не е нужно от никакви добавки в това отношение. Достатъчно ми е, че го има във водата, която пием.  Купувам за нас и за Божидар пасти за зъби БЕЗ флуор.

Това е сякаш като цяло. Друго не се сещам за момента. Изводите, направени в тази публикация са лично мои, направени на базата на личните ми проучвания по темата. Всеки може да провери достоверността на информацията съвсем лесно, както и да реши сам за себе си дали да приеме или отхвърли казаното от мен. Аз по никакъв начин не се обвързвам с написаното, извън собствената си практика и собственото си семейство!

Специални благодарности на Косе Босе, Escorial, Меги и други знайни и незнайни войни, благодарение на които научих толкова много за храната!

Бебешки отчет - раждането на Божидар

Аз така и не съм разказала за моето раждане. Хехе! Днес (бел.а. – 29 май) се усетих че става цяла една седмица от тогава! Не съм разказала и как я караме до сега.

И така… Всички истории започват в четвъртък…


На 22ри се събудих с доста силни болки и контракции на около 4-5 минути. Полежах малко в опит да поспя още, но не се получи. Когато отидох до тоалетната видях, че ми е паднала тапата! Викам си, тоя път се почна… Няма съмнение… Обадих се на докторката и тя каза да отивам право в болницата.

Направиха ми запис – беше отличен, контракциите също бяха хубави. Имах и около 2-3 см разкритие. Но се оказа, че главичката на бебо все още е подвижна.

В 2 часа ме приеха в отделението. От там нататък вече ми се губи като часове, но помня, че доста дълго време нямаше никакво развитие. Имах силни контракции, но разкритието ми не мърдаше. По едно време ми спукаха мехура. Трябваше като ми изтекът водите да има някакъв напредък с разкритието. Контракциите доста се засилиха и зачестиха, но си седях все така с четирите мижави сантиметра. Вече бях доста изтощена и ме болеше ужасно.

Помолих да пуснат Антон при мен! Много зле се чувствах и знаех, че ще ми е по-добре, ако той е покрай мен. А и той много искаше да присъства. Много се зарадвах, че като ми казаха, че може да дойде.

Когато пристигна тъкмо вече ми бяха сложили система с питоцин. Ей тогава вече видях големия зор! Вече не можех да отлича контракциите една от друга. Антон и докторката ми викат да дишам дълбоко, докато имам контракция… Ама какво ти дишане, направо дъхът ми секваше и се стягах още повече… Антон ми успя да ме накара малко да стана от леглото и да се пораздвижа. Хем да ми поолекне на мен, хем да помогнем на бебо с малко повече гравитация…

Сложиха ме пак за запис. Всичко си беше наред – поне бебо си беше добре, макар че не искаше да излезе…

Беше вече май към девет вечерта, когато казах на Антон, че не мога повече… Много се бях изтощила!

Докторката пак ме прегледа. Молех се да има някакъв напредък, щях да устискам още, ако трябва, само и само да стигнем заветните 6 сантиметра… Уви нямах късмет! Бяха си все така 4! Нямаше смисъл да се мъча повече. Не се получаваше и толкова…

Изгониха Антон и ме вкараха в операционната. Видях голям зор докато ми сложат упойката. Треперех цялата и от контракциите не можех да се свия. И ощо взето всяко докосване ми беше болезнено. Доктора успя чак на втория опит да ми сложи упойката. Уж ми даде и няще за успокоение, ама от него само ми се замая още повече главата…

Когато ме хвана вече упойката се почувствах направо като прасе на заколение! За щастие бях толкова изтощена, че не успях да се притесня или да се уплша… Чувах смътно какво става около мен… Усещах че ми правят нещо и докато се опитват да извадят бебо. И малко след това някаква жина ми вика „Честито! Имате момченце!“ и ми показа гривничките. Дори и да са ми го показали, не си спомням… После вече си спомням, че пуснаха Антон при мен да ме види за малко…

Сутринта докторката мина да ме види и ми каза, че когато бебо е тръгнал да излиза се е заклещил и за това не се е получила работата!

Иначе доста бързо се вдигнах на крак. Раздвижиха ме предиобед. Всичко ме болеше ужасно и все още се чудя как съм станала. Следобед ми донесоха бебо. Бешо много странно усещане! 🙂

Показаха ми как да го кърмя. Само дето първите ми опити бяха много неуспешни. В един момент много се отчаях, че няма да се справя. Чак на третия ден благополучно минахме само на кърма.

Малкия е голям лакмник. Не знам къде побира толкова много ядене! 🙂

Аз едва изтраях да ни изпишат. Преговарях да ни пуснат ден по-рано, че направо изкуквах вече в тая болница, а нямаше никаква полза да стоим. Бебо си беше добре, аз също, а и въобще ми беше невъзможно да си почина.

И така успях да измоля да ни пуснат ден по-рано. Толкова ми беше хубаво, че си се прибрах в къщи. Направо се почувствах като бял човек.

***

Голямото шоу беше първата вечер в къщи!

Изписаха ни в 4 следобед. Жега! Пълен ужас! На път за вкъщи попаднахме в ужасно задръстване. И тримата умряхме от горещина и се изнервихме ужасно.

Бебо беше ужасно кисел цяла нощ. Антон не знаеше де се намира и се беше ошашкал съвсем като почнах да му обяснявам и показвам кое как.

На всичкото отгоре все още ме наболяваше когато кърмя и само при мисълта, че трябва да накърмя мъника изпадах в ужас. А и бях страшно изтощена. Бебо пък гладен, щото не му стига. И като му дръпнах един рев! Малииии! Антон се чудеше какво да ни прави. Аз рева от едната му страна, бебо от другата! Беше пълен ужас!

За щастие след това нещата започнаха да се нормализират. Дори успяваме да си поспим. Бебчо е кротичък като цяло.

***

Веднъж излизахме на разходка. Толкова ми беше хубаво. Много ми се беше стегнала душата затворена междучетири стени. На бебо също май му хареса… спа през цялото време…

…а снощи му падна пъпчето…

И аз вече нямам конци! 🙂

––––––––––

Пфю! Написах го най-сетне! Отне ми два дни! Хихи!

Ето ви и малко снимчици на малкия Божидар!
––––––––––
Раждането на Искрен (VBAC)
Раждането на Зорница (VBAC)