понеделник, декември 06, 2010

Косматите мандарини

Божидар нагъва мандарини и им бели беличкото. Показва ми едно парченце и доволно прави заключение:

- Мами, виж, мандарините имат косми!

неделя, октомври 31, 2010

Домашно обучение по случайна рецепта

Много често хората ме питат с какво занимавам Божидар, когато сме си вкъщи. Моят отговор е "С нищо! Той си се занимава сам."

И всъщност е точно така. Старая се винаги да го оставям сам да прояви въображение и да си намери занимавка. В 99% от случаите това работи прекрасно. Много рядко се случва да се налага аз да му измислям занимавки.

Понякога ме търси и ме включва в игрите си, което е супер разбира се, но се старая винаги той да е водещата фигура и той да решава как ще протече дадената "игра".

Има пълната свобода да прави каквото реши. Забранените територии и предмети ги изяснихме, още когато беше на 6-7 месеца. С порастването му те постепенно се променят, но като цяло не е нужно дълго и настоятелно повтаряне кое може и кое не може. При нас цаката е да си непоколебим. Ако едно нещо не може да се пипа, значи не може. Ако възможностите вариват - има ясни правила кога може и кога не (например да не си играе в кухнята, когато няма никой друг там).

Не за това исках да говоря основно. Но все пак си мисля, че е важна стъпка от нашето малко домашно обучение. Честно да си кажа понякога съм се чувствала малко гузна, че не се стаяра да го занимавам с нещо конкретно. Но пък като знам какво може и колко бързо се учи осъзнавам, че всъщност сме на прав път.

Не е нужно да сядам специално с него да го уча да брои. Достатъчно е да го взема с мен например да простираме - аз му казвам колко щипки ми трябват (и евентуално какъв цвят да са) и той да ми ги даде. В случая рядко ми трябват повече от две наведнъж, но е важна идеята. Едни ден установих, че малкия господин може без проблем да брои до 10... стига да иска (тогава той не разбра, че аз го "шпионирам" и си показа потенциала). Докато се занимаваме с прането също така както казах му показвам различните цветове - без проблем разпознава бяло, жълто, синьо, зелено. Наиучи коя дреха каква е, разпознава своите си дрехи, моите дрехи, дрехите на баща си. Чифтосва чорапите по цвят и картинки - това му е особено забавно. Докато ги вадя от пералнята му ги подавам един по един и после той да ги събере по двойки както трябва (разбира се със стотината черни еднакви чорапи на Антон ефекта не е същия, но пък с него двамата имаме достатъчно цветни и шарени чорапи, та забавата да е пълна). Стига толкова с прането.

Познава светофара и кога какво се прави. Чудесно забавление когато сме двамата в колата и съответно, аз не мога да го забавлявам. Но пък той ми казва кога да спирам и кога да тръгвам! Също познава кога светофара не работи. Май познава и някои знаци, но не съм се задълбавала прекалено в тая частна нещата.

В кухнята също е почти винаги с мен. Карам го да ми подава разни неща, съответно разпознава различните прибори, съдинки, подправки. Хехе, вярно, че на всички подправки вика сол, но когато му кажа какво му трябва той в повечето случаи ми носи правилното нещо. Ако не знае някое нещо къде се намира и как изглежда, аз му го описвам и обикновено го намира без проблем. Като правя салата без дори да му казвам ми вади олиото и оцета. :) Обича да слага масата и после да отнася мръсната посуда към кухнята. До сега няма нещо, което да е счупил, много е умел. Всъщност май беше счупил една чаша, но това беше доста отдавна. След като усвои употребата на вилицата и лъжицата се опитва да се научи да използва ножа, но за момента не му се отдава особено, трябва му помощ.

В чистенето също се включва - прибира разни неща, прибира си успешно сам всичките играчки. Тук отново си припомняме цветовете и кой предмет какво е, за какво служи и къде стои.

Какво друго... Има конструктор, който в момента му е голяма занимавка. С Антон двамата много си играят с него. Антон му прави разни неща, Божидар после ги прави без никакви затруднеия. В петък ме изуми като ми показа, че е направил кон! Фигурката наистина си приличаше на кон, доколкото може да се направи кон от правоъгълни и квадратни парчета. Имаше си глава, тяло, четири крака, копита дори, опитваше се и опашка да му сложи, но нещо не искаше да се закрепи. :)

Може да се каже и че може да чете до известна степен. Разпознава някои надписи (едно и също нещо написано с различни шрифтове, цветове, фон, обкръжение). Сигурна съм, че разбира много повече от това, което показва. Естествено когато го попиташ се инати и не казва или се прави, че не разбира, та поне за сега не съм много сигурно до къде се справя с буквите. Антон му показа буквите с които започват имената на хора, които са му познати и той без проблем ги идентифицира - казва буквата и името.

И още много други неща, за които не се сещам в момента.

Минали сме и през етапите на гледането на филмчета. Но честно да си кажа не съм доволна от резултата. Може би за някои е хубаво, че 2-3 часа детето ми стои зяпнало така че ще му изтекът очите от инетрес и не ме занимава. Но последствията според мен поне за момента са катастрофални. Най-малкото в момента в който реша, че му стига толкова се почва едно сърдене и пищене. Нещо, което по принцип много рядко прави и основно пред дядовците си и бабите си, защото знае, че като се потръшка и му се връзват за всичко. Другото е, че след като е гледал нещо е нервен и вкиснат. Често пъти дори отказва да спи и плаче истерично. Не благодаря! Ужасно съм доволна, че в момента във Варна нямаме телевизор и няма и да имаме.

Честно да си кажа, голямо ми е удоволствие като го наблюдавам как САМ открива света и как прекрасно се справя с предизвикателствата. А ние само помагаме където той пожелае и ни позволи.

вторник, октомври 26, 2010

Двегодишно момченце и чисто новата му къща

Снимка номер 49:




Снимка номер 66:

събота, октомври 23, 2010

Майстори готвачи


А пицата е страхотна! :)

сряда, октомври 06, 2010

Мишо има...

Днес Божидар се сдоби с един плюшен мишок. Подариха му го в един магазин, от който пазарувахме.
На връщане към вкъщи, докато чакахме на спирката, Божидар започна да оглежда мишока (който вече кръстихме Мишо) и да показва какво си има - крака, ръце, нос, зъби, очи, уши, опашка, а след това да показна съответните части и върху себе си...
Автобуса дойде, ние се качихме, настанихме си и Божидар продължава с часа по анатомия:
- Миши има дупе... (показва)

- Миши има пишка... (показва)

Аз се сгърчвам в седалката, не за друга, а за да не се разхиля шумно, а бабичките покрай нас започнаха да мърдат неудобно в седалките си, да се червят и да гледат в другата посока.
Божидар се захили доволно, а аз само се молех да не покажа и върху себе си къде се намират съответните части от тялото, защото вече нямаше да мога да сдържа смеха си, а бабите щяха да изпопадат из автобуса инфарктирали от благоприличието си.

петък, октомври 01, 2010

Кой обича книжки?


Божката започна да проявява сериозен интерес към книжките (различен от това да ги метне от някъде и да скъса някоя страница :)). Дори проявава желание да му четем приказки. Даже той сам чете! :)

петък, септември 03, 2010

Все пак стигнахме до морето...


... в последния ден на август!

вторник, август 24, 2010

Спиш като къпан

Опознаване

Каза ми, че ме обичаш... Не очаквах да го приема толкова емоционално! :) Хубаво ми стана, макар да не съм съвсем сигурна дали разбираш какво значат тия думи и дали свързваш думата с чувството... Не ми пука.

До скоро, когато аз или баща ти ти кажехме, че те обичаме, ти се опитваше да кажеш нещо, но май не знаеше какво. Пораснал си! :)

Радвам се, че се престраших на тази авантюра. На тези три седмици, които ще сме само двамата с теб. Странно ми е и малко плашешщо. Истината е, че никога не съм живяла сама и да е трябвало да се оправям сама с абсолютно всичко. Е, сега си правя този експеримент. Харесва ми. Макар, че се чувствам като пате в калчища.

Опознавам те... отново! Опознавам и себе си и страни от себе си, които знам, че имам, но не знаех как да ги извадя на бял свят. Не мога да си кривя душата, трудно ми е. Не толкова физически, колкото емоционално и психически. Но съм доволна, че имам този шанс да смаля поне малко пропаста, която зее между нас.
Обичам те!

вторник, август 17, 2010

За да не забравяш кога чистих 4 часа след тебе

Малко тиквениче такова!
Не знам кога си най-сладък - дали когато спиш с пета в корема ми, дали когато ми помагаш, размазвайки картофени кюфтета по пода, дали когато си се качил на стол и търсиш коя звезда не спи, дали когато си се вторачил в десктоп бъдито ми и ми разказваш какво прави, дали когато ми чукаш, докато съм в тоалетната или когато ме бъркаш с тати, но много те обичам.
И да се разберем - днес сложих захар в какаото, а не сол в кафето :)
Чакам деня, когато ще проговориш и ще разказваш на всички как ти давам да ми хвъряш хипопотама на земята и да разливаш мляко на полира... А може един ден и името ми да се научиш да казваш, стига само Кекла и Осем са се ползвали с привилегии :)

неделя, март 14, 2010

Най-обикновена събота вечер

Мама на Божката: сега лягам, че утре шефа няма да пита кога съм си легнала, а точно в девет без двайсе ще се ококори като сурикат и ще каже тати!!!

сряда, март 03, 2010

...а някой кара колело!

Време беше най-сетне да започне да го кара това колело както трябва. Отне му около 9 месеца, но подготовката си струваше! В момента се справя перфектно! :)

Видео материал - чак тук, щото тая платформа нещо се е бъгясала.

вторник, март 02, 2010

ЧЕСТИТА ВИ БАБА МАРТА!!!

Големия Мартенчо ви пожелава да сте много засмени и щастливи! 


И ви показва на снимката как се гони баба Зима за да идва на нейно място младичката хубавка кака Пролет! :)

сряда, февруари 17, 2010

Ефектът "Бебешка телевизия"

И това ни дойде до главата. 

"бибити", както му вика Божидар (в превод - Бебешката телевизия).

Сложи тежко предизвикателство пред мен и опитите ми детето ми да не се превърне в захласнато ТЕЛЕ-дете.

петък, февруари 12, 2010

Завръщане

Ето ни отново!

Божидар и моя милост майка му! (баща му го мързи да пише тук :))

Надявам се да подновя писането и да съм значително по-редовна от преди. Съжалявам само за пропуснатите мигове, но здраве да е. 

Преди няколко дни мислех да публикувам речника му, за мен лично е удивително богат за дете на неговата възраст. И това ще направя в скоро време надявам се.

Иначе се е разхубавил моя синковец!


И се е превърнал в беладжия от класа... Доволно-доволно! 

Днес например ми открадна гребена и реши, че Чък (фикуса на новопазарската му баба Янка) има нужда от разораване... За щастие овладяхме положението овреме и щетите са минимали (най-вече върху килима). :)

При това е като кученце - кажи му "Дръж!" и се нахвърля да хапе набелязаната жертва! :)

Абе не ни е скучно вкъщи и лоша дума не мога да кажа за малката шматка.

Той ни слуша, ама ние май него не! хихихи! :)

До скоро! Пък току виж и други списващи са се появили на хоризонта! :)