неделя, септември 21, 2014

Най-чаканото бебе

И ето ни с малката Зелка в 41 седмица и 1 ден от бременноста. Или казано по друг начн – 8 дни след термин. 🙂 Голям урок по търпение излезе това дете. Първо я чакахме да зачена с нея повече от две години, сега ще я почакаме и да се роди. 🙂
Изглежда и съм го възприела урока, защото се чувствам чудесно. 🙂 Нетърпелива съм естествено и искам да си я гушкам вече. Но съм спокойна, а не изнервена и не се взирам непрекъснато в пъпа си за „симптоми“ и да подскачам при всяка контракция.
Може би все пак ще се сбъдне мечтата ми и ще си имам и една везничка у дома (освен мен де 🙂 ). Хей го къде е 23-ти септември. 🙂
Физически също се чувствам отлично! 🙂 Противно на обичайното с напредване на бременността се чувствах все по-добре и по-добре. Като цяло стартирах в лошо здравословно състояние (забременях в разгара на тежко и дълго боледуване) и първите 3-4 месеца се чувствах отвратително. Радвам се поне, че чисто бременните неразположения бяха едва изразени, та избутах. 🙂 Сега единствено променените габарити и побутването на Зелката отвътре ми напомнят, че съм бременна. 🙂 Чак не ми се иска да раждам. хихихи! 🙂
Обзела ме е една необикновена еуфория, която не искам да свършва. Антон ми каза тази сутрин, че очите ми са променили цвета си. Добили са „онзи“ особено щастлив цвят. 🙂
Информация за особено любопитните хора…
Не, не знам кога точно ще де роди. Бъдете сигурни, че ще разберете. Такива работи не си ги стискам, винаги искам целия свят да научи. 🙂 И не, няма да ходя да ме индуцират само защото съм преминала някаква си фиктивна дата. Не планирам да предприема нищо докато двете с бебето сме добре, дори да подминем „страшните“ 14 дни след термин.