вторник, декември 19, 2017

Опит за нормалност

От края на октомври тази година синовете ми започнаха училище. Малкия в предучилищна, големия във втори клас. Беше доста трудно решение и ни отне 6 да го вземем окончателно.
Уморителна ми е само мисълта да описвам подробностите защо и как стигнахме до тук. Ще споделя само две неща. Едното е кое НЕ е причина да се откажем от ънскулинга – не се отказахме от него, защото смятахме, че не работи. Напротив, работи си прекрасно. 🙂 И аз лично тъгувам много за този живот.
Всички обаче се нуждаехме от повече пространство, да се откъснем повече един от друг. Търсихме различни варианти, експериментирахме с различни варианти, но нещата не се получаваха. Аз се чувствах претоварена, Антон не се включваше самоинициативно в заниманията на децата, съответно и те започнаха да лентяйстват доста повече от приемливите за нас граници.
Накрая, не без тяхното съгласие, решихме, че ще ги запишем на училище. Хубавото е, че са до обяд, в училище, което е на 2 минути от вкъщи.
Огромното разочарование, което изпитаха още от първите дни си е повод за отделна публикация, макар че надали ще кажа нещо кой знае колко ново сравнено с всички статии и публикации изписани по темата колко безобразно е влошено българското образование. Въпреки, че Божидар е по-големия мрънкач и доста драматизира, на Искрен определено му е по-трудно. И двамата са ми сърдити все още. Защо само на мен, не знам, но това е положението. 🙂
Виждам и някои позитиви в цялата история, сблъскват се с неща, които, ако използват добре, биха били добри уроци. Обаче не спирам да се питам, защо по този начин трябва да се научават тези уроци?! Впрегнала съм цялото си вълшебство за да се справим с негативите, надявам се скоро и двамата да се чувстват добре и поне малко удовлетворени в новата си среда. Междувременно не спирам да си напомням, че това е временно решение, стъпката назад, с която да се засилим и да материализираме точно това, от което имаме нужда… А може би всички сме имали нужда от всичко това, което е в момента, точно сега и точно така…

понеделник, май 22, 2017

Божо на 9 години!

Честит рожден ден, прекрасен мой Божидар!

Моя голяма любов, мое вечно предизвикателство!
Негова милост, преди 9 години.
Ето го и днес. Голям човек, който сам си приготвя сандвичите за рождения ден. :)
И също така активно се включи в измислянето и направата на тортата...