четвъртък, октомври 09, 2014

Ела изгрей! Раждането на Зорница

Чудя се от къде да започна, защото е трудно да се каже, когато точно започва историята. 🙂 От сега да предупредя, че съм разказала някои неща доста описателно.

Седмици наред имах разни контракции. Понякога спорадични, друг път по половин-един ден. През малки интервали (на всеки 2-7 минути), но кратки – по 30 секунди. Чаках я още от 37-ма седмица – бях сънувала, че ще се роди на 28 август. 🙂 А тя взе че се появи чак един месец по-късно – на 28 септември, 15 дни след термин.Изглежда това си е нормалния ритъм за мен – нещата да се случват бавно и славно. С Искрен също започаках известно време преди да започне същинското раждане. С Божидар вероятно щеше да протече пак така, ако ни бяха оставили на спокойствие.

Със Зорница шийката ми беше напълно изгладена около две седмици преди раждането. На термина ми падна малко от тапата, но до там. Никакви други признаци.

Голямо желание имах да се роди призори по изгрев слънце и все се услушвах и надявах. Всяка вечер си лягах с мисълта, че ето сега след 2-3 часа като се наспя ще се събудя от силни контракции и ще си имаме бебе…

Чаках си. Къде търпеливо, къде не чак толкова. Когато подминахме 41-ва седмица навлязох в някакво особено усещане на безвремие. 🙂 Имах и най-големия корем, който съм си отглеждала за три бременности.
Все още 2 в 1 – 41 седмица и 6 дни в единствените панталони, които все още ми ставаха 
Имах някаква неясна тревога за позицията на бебето. Беше с гръб в дясно (обичайно са в ляво). Усещах и едно странно и необичайно напрежение върху десния хълбок, което ми говореше, че вероятно главата ѝ е там, а не центрирана.

На 23-ти и 24-ти септември започнах да имам контракции по цял ден – започваха сутрин, когато се събудя и продължаваха до към 1-2 часа през нощта. Но тези контракции нито се засилваха, нито зачестяваха, нито ставаха по-дълги. Вършеха си някаква работа разбира се, но не беше започнало същинското раждане. На 26-ти срещу 27-ми септември ме очакваше изненада – контракциите не спряха за през нощта както обикновено до сега и твърдо си стояха на всеки 4-5 минути дълги по 30-40 секунди. Опа! Това беше ново. 🙂 През целия ден на 27-ми си продължиха с този ритъм. Не ме боляха, но си ги усещах.

Обадих се на баща ми да дойде да вземе децата. На 28-ми трябваше да сме на сватба. Та реших да оставя децата с баща ми, поне те тримата да отидат, в случай, че Зелката реши да се появи баш тогава.

През целия ден на 27-ми ми се спеше. Общо взето почти не излязох от леглото.

Привечер излязохме с Антон да вечеряме навън. Контракциите си продължаваха твърдо на еднакви интервали. На моменти имаше по-силнички, дори болезнени контракции. Това ме обнадеждаваше. Пътуването с колата ми беше адски неприятно, макар и кратко – за пет-десен минутки в посока.

Антон си легна рано, а аз реших да посветя вечерта на упражнения и да се опитам да помогна на бебето да заеме по-оптимална позиция. Имаше голям шанс проточването на раждането да се дължи именно на лошата позиция. Консултирах се отново със сайта spinningbabies.com, както и с дамите в една група във ФБ посветена на неасистираното раждане и усещането ми, за кофти позицията само се затвърди.

Започнах да правя инверсия, клекове, бели денс, lunge. Надух фитбола и седях доста време на него, въртейки таза по часовниковата стрелка и в осмици. Контракциите бяха отчетливи, с ясно начало и край и ми беше лесно да ги засичам.
И ето че търпението ми се възнагради. 🙂 Странното усещане върху хълбока изчезна и контракциите станаха с по-голяма продължителност, макар и на по-големи интервали. Все така много ми се спеше, но реших да постоя още малко върху топката и да засичам контракции, за да се уверя, че ще продължат все така с продължителност минута. Малко се притеснявах да не би отново да спрат, когато си легна. Но желанието ми за сън надделя и си легнах може би някъде към 1 часа вече на 28-ми септември.

За моя радост контракциите продължаваха. Успях да си поотпочина и да си подремна. Казах на Антон, че май се е започнало. Не знам колко време съм лежала, вече спрях да засичам контракции и да следя колко е часа. Лежах си на лявата страна и Антон ми правеше масаж на гърба и кръста по време на контракциите.

По някое време станахме. Помтах се малко в хола, пуснах си радиото. Влязах в банята да си топля с вода кръста и корема. Беше приятно! Решихме да оставя топла вода и за после и излязох от банята. Подсуших се, преоблякох се и се преместих в спалнята. Много ми се спеше и все ме влечеше в леглото. Та си полягвах на няколко пъти.

Лежах на лявата страна, а Антон правеше контранатиск на таза отгоре. Това доста ме облекчаваше. Успях и да поспя. Според него на два пъти по 15 минути съм спала, но на мен ми се струва доста повече. 🙂

Бях си забъркала и комбинация от бахови есенции, която мисля, че доста ми помагаше. Накапвах си във водата и си пиех редовно.

Ставах да обикалям из вкъщи. Подпирах се на масата в кухнята, седях на тоалетната чиния, на ръба на леглото или просто стоях права. Сякаш права ги понасях най-леко. Антон правеше натиск на кръста или отстрани на таза или се увисвах на врата му. Което се оказа не чак толкова лесно, предвид, че сме с еднакъв ръст и аз тежа сто кила… буквално. 🙂

И така завъртях се в някаква отнесеност и в същото време умът ми цъкаше разни работи. Чудех се например защо корема ми е все така високо, дали бебето наистина се е наместило. В някакъв момент реших да проверя разкритието – беше доста напреднало, не можах да разбера точно колко, но усетих околоплодния мехур доста излязъл напред.

В този момент мехура се спука. Водите бяха зелени. Това малко ме притесни в първия момент, определено не очаквах. Но знаех, че не е необичайно и чак толкова страшно да има мекониум във водите и избутах тази мисъл някъде назад.

Също така през цялото време си мислех, че контракциите не са достатъчно на често и достатъчно дълги. 🙂 Но и въобще не ми се занимаваше да ги засичам за да проверя. 🙂 На моменти имах леки позиви за напъване. Възможно е това да е помагало разкритието да става по-лесно.

Слънцето изгря. И аз бях много нещастна, че още няма бебе. Не знам защо бях решила, че ако не се роди до изгрев слънце, отново ще имам дълго 23- часово раждане както с Искрен и отчаяно се опитвах да пресметна още колко часа ми остават. 😀

Въпреки, че много ми се спеше и лежеше, не можех вече да издържам легнала на ляво. Напъхах се в банята към спалнята и там си стоях – къде права подпряна на стената, къде седях на тоалетната чиния. Контракциите ставаха все по-болезнени. Почнах да хленча на Антон, че не мога повече. Ооо, транзиция?! Мина ми през акъла, но не смеех да се зарадвам, че това Е транзицията и ми остава още малко. Въобще до последно не вярвах, че наистина раждам. хахаха!

Мина ми през акъла, че може би е добре да опитам пак с топла вода да се облекча, защото вече си бяха доооста болезнени контракциите. Но мисълта, че трябва да се замъкна до голямата баня (само там имаме топла вода) хич не ме блазнеше.И докато се чудех да се мокря ли и мрънкайки на Антон, че вече не мога ме връхлетяха три поредни контракции без почти никаква пауза между тях.

Някъде в умам ми проблесна мисълта, че това не са вече само контракции, а съвсем истински яки напъни. След това още една такава серия ме връхлетя. Дори не можах да остана изправена, все едно нещо ме дръпна надолу силно да клекна. Антон после ми обърна внимание, че дори в този момент, когато главата е прорязвала корема ми не си е променил формата. А аз все чаках ли чаках, да се смъкне надолу. 😀

Напъните бяха супер яки и неудържими! Трябваше да викам и да напъвам и аз, за да мога да ги издържа. Отново, както при раждането на Искрен, имах чувството, че иначе ще експлодирам. Все още мога само да се чудя как има жени, които могат да си задържат напъните (не че не го вярвам), но при мен и двата пъти бяха такава неудържима стихия, че единствено можех да им се предам.

Клекнала не ми беше много удобно и застанах на четири крака. Антон ми съобщаваше какво се случва и че вижда една руса глава. 🙂 Съвсем скоро усетих силного разпъване от прорязването на главата. Усещах най-силно напрежение отново откъм клитора. Този път обаче направих контранатиск там, за да не получа някое неприятно разкъсване в областта. Усетих главата с ръка. Скарах се на Антон да не ме пипа. Той каза, че не ме е докоснал даже. Тогава осъзнах, че всъщност усещам как бебето се движи и намества, как главата излиза и се извърта, как се местят раменете. Много яко усещане!

Не знам колко напъна бяха нужни, може би 5-6, но като цяло сравнително бързо излезе Зелката.  Антон беше подложил един еднократен чаршаф под мен, за да не се роди съвсем на плочките. Когато усетих как цялото тяло се изхлузи от мен ми беше толкова радостно.

Първо попитах дали е момиче и още преди да съм я видяла, казах на Антон, че искам да се казва Зорница. 🙂

Беше 9:15 ситрунта! 🙂 Което по моите поспаливи критерии си е „по изгрев слънце“.
Зорница на 5 минути
Беше розова и бузеста, най-руса и с най-малко коса от тримата, и имаше верникс по ръцете, гърба и дупето. Божидар и Искрен не са имали верникс, беше ново за мен. 🙂 Преместихме се на леглото за да мога да се завия и да не стоя седнала на студените плочки.

Зорница продиша без затруднения, не се е налагало аспириране под никаква форма. Не плака, но беше очевидно, че е добре. Не бързаше да засуче. Може би чак час след като се роди. Гледкаше и се кокореше дълго време и заспа чак 2-3 часа след раждането.

И този път плацентата излезе сравнително бързо. Така и не видях пулсираща пъпна връв. Получих 2-3 силни контракции. Клекнах над един леген и тя излезе. Беше цяла, но околоплодния мехур беше накъсан. Малко по-късно през деня излязоха разни части от него.

За да подпомогна да излезе всичко си направих бахова комбинация в която включих Cherry Plum. На третия и четвъртия ден след раждането имах по-болезнени следродилни контракции и ме наболяваше корема, след което излязоха няколко парчета от мехура. За всеки случай се консултирах със специалист и си взех хомеопатичен препарат, подходящ за мен в момента. След като го пих излезе още едно мъничко парче от мехура, колкото грахово зърно. След което вече нито съм имала болки, нито нищо.

Малко след като излезе плацентата прогорихме пъпната връв. Претеглихме Зорница и я измерихме – 3900 гр и 50 см. Сложихме ѝ една пеленка, предадох я на татко ѝ и аз отидох да се изкъпя. Бях доста омазана от околоплодните води, а и Зорница също като батко си успя да ма оака още като се роди. 🙂 Топлата вода също така отпусна и напрегнатите ми мускули. Въобще беше си истинско блаженство този душ! 🙂

Изсуших се, облякох се и се преместихме в холя да си полегнем, докато Антон пооправи бъркотията и изхвърли боклука. Радиото си стоеше все така включено. Тогава пуснаха и песента на Миро „Август е Септември“… Стана ми много смешно, защото беше много тематична. По-тематична отколкото, ако бяха пуснали „Happy Birthday“. 🙂
Антон се обади на роднините да им съобщи новината. Аз се заех и аз да изпращам СМС-и да се похваля. Обадихме се и на младоженците да им честитим.

Баща ми докара момчетата следобеда, след като беше приключило сватбеното тържество. Божидар и Искрен бяха супер щастливи. Направо като навити на пружинки бяха. Голям кеф, голяма радост.
Чудя се как да приключа историята, предвид, че всъщност тя е едно ново начало, като всяка друга родилна история. 🙂

Може би с кратък отчет за тези десет дни, които минаха от тогава. 🙂

Кърменето пак беше с фалстарт. Но високо небце и големи зърна са кофти комбинация принципно. 🙂 За щастие нещатата се подобрябват все повече и повече. 🙂 Зорница засуква все по-добре, аз вече не съм разранена. Все още ме боли, но вече мога да кърмя и в пози различни от „футболна топка“.

Нямам никакви поражения от раждането. Предишния път имах леко разкъсване и охлузване, бях и доста поразтегната, но този път нямаше нищо такова. 🙂Предполагам, че контранатиска, който направих при прорязването на главата спомогна.

Няколко часа след раждането си сложих поддържащ колан за корема и гърба и усещането беше супер. Можех да се движа свободно, без да се чувствам изсипана.

За цялата бременност бях качила едва 2,5 кг, дни преди ражданете се претеглих 112,5 кг, като бях стартирала от 110. Вчера сутринта бях 102,7 кг. Много съм доволна. От любопитство се претеглих веднага след раждането – бях 105,5 кг. Тоест 7 кг бебе, води и плацента. 🙂 Не е зле.

На петия ден след раждането отидохме да я регистрираме. Тогава я видя и педиатър. Изтегли я 3750 гр и я премери на 53 см. Обиколка на главата 37,5 см. Ние не се бяхме сетили да премерим обиколката на главата. 🙂

Всичко с регистрацията премина гладко. В неделя вече си имахме акт за раждане. Оказа се, че Зорница е първото бебе, родено в селото от 1993 година насам. 🙂

***

Раждането на Божидар
Раждането на Искрен