събота, декември 13, 2008

Вече мога да ходя

(макар и с помощни средства)

четвъртък, декември 11, 2008

Писмо от мама

Обичам те, мое мило дете!

Знаеш го, знам и че го чувстваш. Виждам го в очичките ти. Надявам се винаги да е така. Винаги да знаеш и да чувстваш, че те обичам.

Много обичам да те гушкам! Знам, не го правя много често, но пък ми е толкова хубаво да те гушкм докато заспиваш. Да ме държиш за пръстите и дори дълбоко заспал да ме стискаш силно и да не ме пускаш. Усмихваш се щастливо насън...

Това е, което винаги съм искала. Детето ми да се усмихва щастливо насън! Да се смее много, да бърбори доволно и очичките му да искят от щастие... и да си има едно хубаво семейство с мама и тати, които се обичат!

Всеки ден ме изумяваш! Не знам дали всички деца са като теб (би трябвало), с други не съм имала близък контакт. Но страшно се възхищавам на любопитството ти, на упоритостта ти. Как чоплиш всичко до което се докопаш, как го разглеждаш отвсякъде, предъвкваш го, докосваш го внимателно. Как при всяко тупване по дупе, отново упорито се хващаш за ръба на кошарата и се надигаш бавничко, клатушкайки се. И каква е радостта ти, когато постигнеш целта си!...

Прости ми! За всичко лошо и неприятно, което съм ти причинила и което въпреки старанието си ще ти причиня... Всъщност, надявам се да ми простиш... Но и да не го направиш, само едно искам... Винаги да си доволен от решенията си, винаги смело да отстовяаш позициите си, да стоиш твърдо и открито зад принципите си... Надявам се с баща ти да сме ти добра опора. Баща ти казва, че си едно съвършено същество и ние само можем да те развалим. Дано не те развалим особено много!

Със сигурност не съм най-добрата майка на света. Но друга си нямаш! Знам, че си ме избрал по един или друг начин. И че не се появи случайно на този свят! Не беше планиран, така е, но беше едно много чакано и желано бебе. Изтъркано, но... заобичах те много преди да те видя... Даже мъничко съжалявам, че мъжете не могат да бременеят. Толкова е прекрасно да носиш живот себе си! Тетка ти казва, че единственото по-прекрасно нещо от това, бебе да спи в ръцете ти е това бебе да спи под сърцето ти!

Тази вечер не съм особено оригинална в думите си... Но пък... има чувства, които както и да ги изразиш, звучат плоско и банално, а всъщност са далеч по-силни и богати... Има неща, които няма нужда да се казват. Трябва да се показват! Надяваям се винаги да ти показвам любовта си и ти да я усещаш!

Много неща исках да ти кажа. Сега си мисля, че може би няма нужда!

Естествено, като всички родители имам планове за теб. Надявам се да не станеш жертва на родителските ни анбициите. Да не те задушим... Да бъдеш себе си, независимо от последствията. Все си мисля, че ако всеки беше наистина себе си, света щеше да е с поне една идея по-добро място за живеене!

Гушкам те силно!

Мама

понеделник, декември 01, 2008

дъра-бъра

Имам сякаш да ви разправям това-онова! :) Но толкова съм зает напоследък, че все забравям.

Примерно, че вече правя опити да се изправям. То не са само опити де, аз направо се изправям сам самичък и вися над ръба на розовата си кошара. Опитвам се да докопам всичко възможно и да го съборя на земята. Ако няма какво, вземам си играчките една по една и ги пускам през ръба. Страшно е забавно!

И естествено съм върл компютърджия. Даже си полежавам върху лаптопа на мама и си пиша с гаджетата на тетка ми.


А най-голямата новина е, че вече ме слагат на гърне. Леле, много е забавно. Умирам си от кеф! Е, понякога ми става скучно

...и си вземам по някоя книжка за четене!

И си имам джуджешка шарена шапка от която ми стърчат ушите!

четвъртък, ноември 27, 2008

четвъртък, ноември 13, 2008

вторник, ноември 04, 2008

Тц-тц-тц!

Брех, то ще взема да проходя вече, тооолкова време мина откакто писах последно.
Ама какво да правя като по цял ден съм зает! Напоследък съм решил да побъркам леко мама с мнооого рев и пищене! Ама ще ми мине де, само да ми излязат първите зъби и спирам. Тъй де, няма само на мен да ми е гадно и да искам да изям всичко, което срещна!

Сега ще ви покажа колко много съм пораснал и какви нови неща мога да правя! Дааа, вече съм 8,100 кг и 66 см. Мама казва, че съм глиганче! хихи!

Вижте само колко съм хубав - цък, църък!

Да знаете, открих вече гравитацията. Успях да падна цели два пъти за един ден! Веднъж от дивана и веднъж от леглото на мама и тати. От тогава търся всячески начини да стигна до пода.

Също така се сдобих с едно ужасно-бонбонено-розова кошара! Ужас ви казвам! В знак на протест още първия път, когато ме сложиха в нея я оповръщах с пюре! Но пък хубаво се спи в нея, не може да се отрече!

А пък... А пък вече мога да стоя седнал много по-стабилно (особено, когато ме подпират)! Не падам непрекъснато. Още ми се клатушка главата и се килвам наляво-надясно, но не падам! :)

Вече и пюренца ям, освен кашите. Даже се научих да се бърша сам!!!

И неперкъснато мърдам! Няма миг почивка, даже когато спя мърдам!

Ето и малко клипчета:





понеделник, септември 08, 2008

Ще пусне, няма да пусне... Ще пусне, няма да пусне...

Мамооооооо ма! Ти хубаво ми купуваш неразливащи се биберони. Ама вземида му купиш и една неразливаща се уста, щото като заспивам с шише в устата и цокам, цокам, а то се излива от другия край... Стига си ме мъчила с това преглъщане де!

четвъртък, септември 04, 2008

Аз съм Сънчо, ида от горица...

Моята песничка за "Лека нощ"

Аз съм Божко и се гушкам в мама!
Вечер спинкам, спинкам до зарана!

Че е тъмно вече вън!
Време е за сън, време е за сън!

Че е тъмно вече вън!
Време е за сън, време е за сън!

неделя, август 31, 2008

Хахаха!

Днес започнах да се смея с глас! Ама то и как да не се смея с глас, когато вуйчо ми Зомбайо прави разни смешни физиономии и издава дебилски звуци. Мама много ми се радва, но от захлас и радост забрави да ме снима! Аз й се разсърдих и по-късно когато започна да снима клипче престанах да се смея.

четвъртък, август 07, 2008

Аки, аки, аки...

Ако знаете само каква акава работа направих вчера! Ихаааа! Мама остана много доволна... и спокойна... хм! На нейно място сигурно щях да опищя орталъка колко съм омърлял всичко...

Та да се отчета:

памперс - пълен догоре!!! чак прелял
панталонките на мама
- оакани
пелената на повивалника - оакана
чаршафите и матрака на мама и тате - оакани и напикани
пода - оакан

Mission complete!
Мухахахахахаха!
Агуууууу!





Днес цял ден се въргалям по дивана с изпразнено коремче и дремя като преяло коте на припек! Мдам, трябва пак да събера материал за следващата мисия "Аки, аки, аки"... АГУ!

понеделник, август 04, 2008

На Вършец при тетка ми Леля

Тия хора само ме разнасят наляво-надясно! Да знаете само колко е уморително. Ама аз нали мога да си спя навсякъде и по вяско време, та като се изморя - подремвам си...

Този път ме заведоха на Вършец. Казват, че от там била тетка ми Леля. Аз малко не им вярвам, но реших да не споря с мама и тате, ами да се насладя на почивката.

Беше мнооого хубаво! Много се забавлявах! Всички много ми се радваха и много ме гушкаха! Водиха ме и на разходки.

Дадаха ми някакви листа, като мислят, че нищо не разбирам и че ще ги изям.


DSC06450.JPG

Ама те бъркат! Всичко разбирам аз! Листата не ставаха за ядене (пробвах ги тайно). Пък и най-вкусно е млекцето на мама!




Смях се на тати как нескопосано яде раци! Все му повтарях, че не се ядат с черупката, ама той не слуша! Да се мъчиииии...

Click to view full size image

Click to view full size image


Купиха ми и балонче! Много готино - зелено, с Пух Мечо. Беше много забавно да го мятам насам-натам и да го изтървам и то да залепва за тавана!



Накрая ме накараха да го пусна в небето. Аз въобще не исках и накрая мама ми го издърпа от ръчичката и го пусна! Разсърдих й се и за това през целия път към вкъщи спах нацупен!

Click to view full size image

Заведоха ме на един много хубав водопад! Много исках да топна крачета. И това не ми позволиха! Уф! Ще видят те когато започна да тичам сам! Няма да могат да ме спрат нито за миг, въобще няма да ги слушам!

Click to view full size image

Катерихме се покрай реката да видим всичките водопадчета. Беше много хубаво. Тати ме качи да гледам от високо от една скала!

Click to view full size image

Показаха ми и две малки зайчета! Бебенца, като мен! Хихи! Много добре се разбрирахме с тях. Само дето не ми дадоха да ги пипам! Уф, всичко ми забраняват значи!

Иначе всичко беше страхотно! И естествено снимахме мноооого! Само дето свърши много бързо. Ама нищо! Обещаха пак да отидем.

понеделник, юли 28, 2008

Жълъдче от мама

Днес мама и тати ме заведоха в едн парк, който е близо до вкъщи, но до сега не бяхме ходили там. Мама все си мислеше, че този парк не е хубав... Само дето остана мноооого приятно изненадана. На мен също много ми хареса!
Седяхме под едни столетни дърветаи едни гарги ни целеха с неузрели жълъди. Главите на мама и тате отнесоха по няколко, ама аз нали съм скрит, мен не ме улучваха, и само им се семеех.

Мама ми подари едно готино жълъдче!


Много му се радвах и реших да си го запазя! Като се прибрахме, мама го прибра във витрината в хола, където прибира всички малки дреболии, които са някакъв спомен!

Беше много хубава разходка! Обещаха да ме заведат отново в този парк.

четвъртък, юли 24, 2008

На два месеца и два дни

Мама не искаше да ми прави блог! Аз много мрънках и плаках, обяснявах й колко е модерно още от малки да си имаме блогове. Тя не пожела.

Обаче аз реших, че вече съм достатъчно голям и мога да си направя сам. Даааа! Вече съм на два месеца и два дни!

Мама от време на време пише в своя блог за мен, разказала е също и как съм се родил и първите дни, когато сме били заедно. Тетка ми Леля и тя писа за мен. Много хубаво беше, много се радвах. Но аз си исках мое си място!

Имам и много снимки! Мама и тате непрекъснато ме снимат, толкова много обичам! И казват, че съм много фотогеничен! Че как няма да съм! Толкова съм готин! И разни хубави какички непрекъснато ми се лепят! Ехх, живот!

Приятно ми е! Аз съм Божолечето! :)