вторник, август 17, 2010

За да не забравяш кога чистих 4 часа след тебе

Малко тиквениче такова!
Не знам кога си най-сладък - дали когато спиш с пета в корема ми, дали когато ми помагаш, размазвайки картофени кюфтета по пода, дали когато си се качил на стол и търсиш коя звезда не спи, дали когато си се вторачил в десктоп бъдито ми и ми разказваш какво прави, дали когато ми чукаш, докато съм в тоалетната или когато ме бъркаш с тати, но много те обичам.
И да се разберем - днес сложих захар в какаото, а не сол в кафето :)
Чакам деня, когато ще проговориш и ще разказваш на всички как ти давам да ми хвъряш хипопотама на земята и да разливаш мляко на полира... А може един ден и името ми да се научиш да казваш, стига само Кекла и Осем са се ползвали с привилегии :)

1 коментар:

kekla каза...

Ахаха, ама ние с Божко се виждаме само веднъж годишно, тя и Теди не ми знае името, но виж твоето може и да го научи :)Впрочем Божолече със сигурност ти знае името, малко сладко характерче. Когато ми каза "Кеко" наистина мед ми прокапа от сърцето, още то споменавам :)