неделя, октомври 31, 2010

Домашно обучение по случайна рецепта

Много често хората ме питат с какво занимавам Божидар, когато сме си вкъщи. Моят отговор е "С нищо! Той си се занимава сам."

И всъщност е точно така. Старая се винаги да го оставям сам да прояви въображение и да си намери занимавка. В 99% от случаите това работи прекрасно. Много рядко се случва да се налага аз да му измислям занимавки.

Понякога ме търси и ме включва в игрите си, което е супер разбира се, но се старая винаги той да е водещата фигура и той да решава как ще протече дадената "игра".

Има пълната свобода да прави каквото реши. Забранените територии и предмети ги изяснихме, още когато беше на 6-7 месеца. С порастването му те постепенно се променят, но като цяло не е нужно дълго и настоятелно повтаряне кое може и кое не може. При нас цаката е да си непоколебим. Ако едно нещо не може да се пипа, значи не може. Ако възможностите вариват - има ясни правила кога може и кога не (например да не си играе в кухнята, когато няма никой друг там).

Не за това исках да говоря основно. Но все пак си мисля, че е важна стъпка от нашето малко домашно обучение. Честно да си кажа понякога съм се чувствала малко гузна, че не се стаяра да го занимавам с нещо конкретно. Но пък като знам какво може и колко бързо се учи осъзнавам, че всъщност сме на прав път.

Не е нужно да сядам специално с него да го уча да брои. Достатъчно е да го взема с мен например да простираме - аз му казвам колко щипки ми трябват (и евентуално какъв цвят да са) и той да ми ги даде. В случая рядко ми трябват повече от две наведнъж, но е важна идеята. Едни ден установих, че малкия господин може без проблем да брои до 10... стига да иска (тогава той не разбра, че аз го "шпионирам" и си показа потенциала). Докато се занимаваме с прането също така както казах му показвам различните цветове - без проблем разпознава бяло, жълто, синьо, зелено. Наиучи коя дреха каква е, разпознава своите си дрехи, моите дрехи, дрехите на баща си. Чифтосва чорапите по цвят и картинки - това му е особено забавно. Докато ги вадя от пералнята му ги подавам един по един и после той да ги събере по двойки както трябва (разбира се със стотината черни еднакви чорапи на Антон ефекта не е същия, но пък с него двамата имаме достатъчно цветни и шарени чорапи, та забавата да е пълна). Стига толкова с прането.

Познава светофара и кога какво се прави. Чудесно забавление когато сме двамата в колата и съответно, аз не мога да го забавлявам. Но пък той ми казва кога да спирам и кога да тръгвам! Също познава кога светофара не работи. Май познава и някои знаци, но не съм се задълбавала прекалено в тая частна нещата.

В кухнята също е почти винаги с мен. Карам го да ми подава разни неща, съответно разпознава различните прибори, съдинки, подправки. Хехе, вярно, че на всички подправки вика сол, но когато му кажа какво му трябва той в повечето случаи ми носи правилното нещо. Ако не знае някое нещо къде се намира и как изглежда, аз му го описвам и обикновено го намира без проблем. Като правя салата без дори да му казвам ми вади олиото и оцета. :) Обича да слага масата и после да отнася мръсната посуда към кухнята. До сега няма нещо, което да е счупил, много е умел. Всъщност май беше счупил една чаша, но това беше доста отдавна. След като усвои употребата на вилицата и лъжицата се опитва да се научи да използва ножа, но за момента не му се отдава особено, трябва му помощ.

В чистенето също се включва - прибира разни неща, прибира си успешно сам всичките играчки. Тук отново си припомняме цветовете и кой предмет какво е, за какво служи и къде стои.

Какво друго... Има конструктор, който в момента му е голяма занимавка. С Антон двамата много си играят с него. Антон му прави разни неща, Божидар после ги прави без никакви затруднеия. В петък ме изуми като ми показа, че е направил кон! Фигурката наистина си приличаше на кон, доколкото може да се направи кон от правоъгълни и квадратни парчета. Имаше си глава, тяло, четири крака, копита дори, опитваше се и опашка да му сложи, но нещо не искаше да се закрепи. :)

Може да се каже и че може да чете до известна степен. Разпознава някои надписи (едно и също нещо написано с различни шрифтове, цветове, фон, обкръжение). Сигурна съм, че разбира много повече от това, което показва. Естествено когато го попиташ се инати и не казва или се прави, че не разбира, та поне за сега не съм много сигурно до къде се справя с буквите. Антон му показа буквите с които започват имената на хора, които са му познати и той без проблем ги идентифицира - казва буквата и името.

И още много други неща, за които не се сещам в момента.

Минали сме и през етапите на гледането на филмчета. Но честно да си кажа не съм доволна от резултата. Може би за някои е хубаво, че 2-3 часа детето ми стои зяпнало така че ще му изтекът очите от инетрес и не ме занимава. Но последствията според мен поне за момента са катастрофални. Най-малкото в момента в който реша, че му стига толкова се почва едно сърдене и пищене. Нещо, което по принцип много рядко прави и основно пред дядовците си и бабите си, защото знае, че като се потръшка и му се връзват за всичко. Другото е, че след като е гледал нещо е нервен и вкиснат. Често пъти дори отказва да спи и плаче истерично. Не благодаря! Ужасно съм доволна, че в момента във Варна нямаме телевизор и няма и да имаме.

Честно да си кажа, голямо ми е удоволствие като го наблюдавам как САМ открива света и как прекрасно се справя с предизвикателствата. А ние само помагаме където той пожелае и ни позволи.

2 коментара:

svetlina каза...

А С е буквата за тети, за слон или за салам?

Само си забравила да споменеш какъв инженер ще стане - той ще конструира първата кола-влак :) Това, ако с Осем не му измислим някаква такава дотогава :)

Yana каза...

Е, то че ще стане инженере си е пределно ясно, не е нужно да го споменавам. Най-малкото от сега знае кое е ляво и кое дясно. :)