И ето ни с малката Зелка в 41 седмица и 1 ден от бременноста. Или казано по друг начн – 8 дни след термин.
Голям урок по търпение излезе това дете. Първо я чакахме да зачена с нея повече от две години, сега ще я почакаме и да се роди. 
Изглежда и съм го възприела урока, защото се чувствам чудесно.
Нетърпелива съм естествено и искам да си я гушкам вече. Но съм спокойна, а не изнервена и не се взирам непрекъснато в пъпа си за „симптоми“ и да подскачам при всяка контракция.
Може би все пак ще се сбъдне мечтата ми и ще си имам и една везничка у дома (освен мен де
). Хей го къде е 23-ти септември. 
Физически също се чувствам отлично!
Противно на обичайното с напредване на бременността се чувствах все по-добре и по-добре. Като цяло стартирах в лошо здравословно състояние (забременях в разгара на тежко и дълго боледуване) и първите 3-4 месеца се чувствах отвратително. Радвам се поне, че чисто бременните неразположения бяха едва изразени, та избутах.
Сега единствено променените габарити и побутването на Зелката отвътре ми напомнят, че съм бременна.
Чак не ми се иска да раждам. хихихи! 
Обзела ме е една необикновена еуфория, която не искам да свършва. Антон ми каза тази сутрин, че очите ми са променили цвета си. Добили са „онзи“ особено щастлив цвят. 
Информация за особено любопитните хора…
Не, не знам кога точно ще де роди. Бъдете сигурни, че ще разберете. Такива работи не си ги стискам, винаги искам целия свят да научи.
И не, няма да ходя да ме индуцират само защото съм преминала някаква си фиктивна дата. Не планирам да предприема нищо докато двете с бебето сме добре, дори да подминем „страшните“ 14 дни след термин.