вторник, август 24, 2010

Спиш като къпан

Опознаване

Каза ми, че ме обичаш... Не очаквах да го приема толкова емоционално! :) Хубаво ми стана, макар да не съм съвсем сигурна дали разбираш какво значат тия думи и дали свързваш думата с чувството... Не ми пука.

До скоро, когато аз или баща ти ти кажехме, че те обичаме, ти се опитваше да кажеш нещо, но май не знаеше какво. Пораснал си! :)

Радвам се, че се престраших на тази авантюра. На тези три седмици, които ще сме само двамата с теб. Странно ми е и малко плашешщо. Истината е, че никога не съм живяла сама и да е трябвало да се оправям сама с абсолютно всичко. Е, сега си правя този експеримент. Харесва ми. Макар, че се чувствам като пате в калчища.

Опознавам те... отново! Опознавам и себе си и страни от себе си, които знам, че имам, но не знаех как да ги извадя на бял свят. Не мога да си кривя душата, трудно ми е. Не толкова физически, колкото емоционално и психически. Но съм доволна, че имам този шанс да смаля поне малко пропаста, която зее между нас.
Обичам те!

вторник, август 17, 2010

За да не забравяш кога чистих 4 часа след тебе

Малко тиквениче такова!
Не знам кога си най-сладък - дали когато спиш с пета в корема ми, дали когато ми помагаш, размазвайки картофени кюфтета по пода, дали когато си се качил на стол и търсиш коя звезда не спи, дали когато си се вторачил в десктоп бъдито ми и ми разказваш какво прави, дали когато ми чукаш, докато съм в тоалетната или когато ме бъркаш с тати, но много те обичам.
И да се разберем - днес сложих захар в какаото, а не сол в кафето :)
Чакам деня, когато ще проговориш и ще разказваш на всички как ти давам да ми хвъряш хипопотама на земята и да разливаш мляко на полира... А може един ден и името ми да се научиш да казваш, стига само Кекла и Осем са се ползвали с привилегии :)